А освен това, в края на 1891-а самата Ребека Аниелович се бе сгодила и това бе погълнало цялото й внимание. Годеникът й беше син на един много заможен производител на шалове в Лодз, който не се тревожеше от по-скоро мизерната зестра и помнеше само образа на любимата. Сватбата щеше да стане през пролетта.
Дори вече беше уговорено, че Ребека ще престане да работи у Клоц от първия ден на януари 1892-а.
Нея я нямаше, когато това се случи.
6.
Пелте Вълка
В тази януарска вечер на 92-а тя се прибра на улица „Гойна“ по-късно от обикновено, към полунощ. Промъкна се безшумно в стаята си, но по някакъв начин, може би защото дебнеше завръщането й от часове, Добе я чу и изкатери туловището си чак до петия етаж.
Намери Хана вече легнала, завита до брадичката. Газената лампа обаче светеше.
— Забравила си да загасиш — каза Добе.
Никакъв отговор. Очите на Хана бяха затворени.
— Зная, че не спиш — додаде Добе.
И влезе в стаята, което не бе правила, откакто Хана се бе нанесла в нея; беше почти невъзможно да изкачи всички тези стъпала с дебелите си крака, отекли от петдесет години бакалстване. В стаята, освен леглото, вдясно от вратата, имаше малка маса, стол и нещо подобно на гардероб, направен от крепонена завеса, опъната от едната до другата стена. Лампата на масата хвърляше светлина върху купчини листове и книги — други бяха сложени направо на земята. Отопление нямаше, беше толкова студено, че въздухът направо лепнеше. Добе седна на стола, за да си поеме дъх от изкачването.
— Искам да поговорим, зная, че не спиш.
— Не тази вечер.
Тя бе разчленила странно всяка от трите думи, изрекла ги бе с глас на малко момиченце и то с цената на огромно усилие. Ниският пламък слабо я осветяваше. Но Добе Клоц винаги бе имала остър поглед: тя забеляза драскотината на челото, тъмното петно на възглавницата, подаващата се изпод одеялото якичка, а това означаваше, че Хана си е легнала облечена. Добе засили светлината.
— Ударила ли си се?
— Аз… паднах — отговори Хана със същия пресекващ глас.
— Лъжеш — отвърна простичко Добе.
Бавно и тежко, Добе се изправи и се доближи до леглото с лампа в ръка. Силната светлина разкри кървяща рана на слепоочието, друга на челюстта. Но това не беше всичко: повдигайки одеялото, Копата Сено съзря първите разкъсани места по роклята. Хана лежеше все така със затворени очи, без да реагира; беше бяла като платно. Едрите ръце понечиха да я изправят да седне, но тя тихо изстена. „Били са те!“ Добе съвсем отметна одеялото: отпред роклята и долната риза бяха разкъсани, гърдите бяха голи, на едната от тях имаше лека драскотина, която леко кървеше. Цялата долна част на дрехата беше в кръв. Добе я повдигна: никакво бельо. „Изнасилили са те.“ Добе заобиколи леглото и дръпна завесата на гардероба: долните гащи бяха там, разрязани с бръснач, метнати до кана и леген, пълен с окървавена вода. „Изнасилили са те!“ Добе не задаваше въпроси, тя беше сигурна. Грубите бръчки, които имаше вместо лице, се свиха в смразяващ израз на бяс и омраза. Изведнъж усети колко е студено, уви Хана в одеялото въпреки охканията на девойката; вдигна я, както би постъпила с дете и така слезе надолу. У тях тя я положи в собственото си легло и го издърпа близо до печката.
— Кой те изнасили, Хана? Кой?
Сивите очи едва се отвориха:
— Не казвайте нищо на Мендел Визокер, Добе, умолявам ви…
Добе й свали роклята и долната риза, като ги разряза с един нож по дължина. Надвеси се над голото тяло, деформираните й пръсти докоснаха космите на пубиса, все още леко слузести от спермата, която засъхваше. „Разтвори си краката.“ Хана сякаш не я чу. Добе със силата успя да разтвори бедрата й, наведе се: едната лигавица кървеше, но разрезът достигаше чак до слабината и беше много тънък, без съмнение от бръснач. Добе стопли вода на печката и два пъти изми младото момиче.
— Чуваш ли ме, Хана?
— Не казвайте нищо на Мендел…
— Кой ти направи това?
— Не казвайте нищо на…
Хана беше на път да припадне, Добе дори я помисли за заспала, може би умираща, когато я видя как обелва очи, дребното триъгълно лице с остри скули се гърчеше от усилията, които тя правеше, за да остане в съзнание; „Добе, боли ме, много ме боли“ Добе заплака, постави огромните си ръце около бедрата й, целуна голия корем, понечи да допре буза до него. Викът на Хана отекна.