Добе скочи уплашена. А Хана каза:
— Бременна съм, Добе.
Към един и половина през нощта Хана изглеждаше най-сетне заспала под въздействието на лауданума, който Копата Сено й беше дала. Тя я бе завила с всички одеяла и кувертюри, които можа да намери, и бе разгоряла печката. Смяташе, че е направила, каквото е било по силите й. Трийсетина минути преди това Пинкош се бе качил, по риза и с нощна шапчица на главата, примигвайки с очи като нощна птица. Не продума, само в очите му имаше ням въпрос. „Изчезвай!“ му беше казала Добе със страховит и див гняв. И той се бе върнал в мазето.
Сега Добе беше сама. Хана като че ли спеше, въпреки че понякога все още простенваше леко насън като болно дете. След още половин час бдение не настъпи никаква промяна и Добе реши, че може да излезе, разчитайки на приспивателното. За втори път през тази нощ тя изкачи петте етажа, подпирайки се на парапета, като спираше на всеки етаж, за да отмори краката си. Влезе отново в таванската стая, пак огледа подробностите, които бе забелязала при първото си идване…
Например всичката тази кръв в легена, която в никой случай не можеше да е само от леките порязвания по тялото на Хана…
… И почти празния гардероб, където я нямаше роклята в наситено червено и черно за сто трийсет и две рубли…
… както и тези розово кървави следи по вътрешния край на възглавницата. Добе я повдигна и откри бръснача — дълъг, с кокалена дръжка, по-малък от обикновено; беше останал полуотворен, острието, както и дръжката още лепнеха от кръвта. „Тя го е използвала!“ Жестоко задоволство, примесено с гордост, обхвана Добе. „Надявам се, че му е прерязала гърлото!“
Тя взе бръснача и го хвърли в легена с намерението да го измие. Свали и калъфката на възглавницата, чаршафа и одеялото, изцапани с кръв. Всичко щеше да изпере, щеше да заличи всяка следа; мисълта, че Хана несъмнено е убила човек, явно не я тревожеше особено, толкова бе силна омразата, която изпитваше. Стиснала свитите на топка чаршафи под мишница, с леген в двете ръце, тя се готвеше да излезе, когато погледът й падна на единственото място в стаята, което все още можеше да крие някаква тайна — масата и по-точно чекмеджето. Остави легена и го отвори. Вътре намери цяла купчина листа, всичките изписани с един и същ широк и елегантен почерк, който определено не беше на Хана. Бяха стихотворения на полски, неподписани. Добе пробягна с поглед по тях в търсене на някакъв знак за автора им. Нищо. Едва тогава се сети да погледне на гърба. Достатъчно беше да обърне първия; на него, долу вдясно, Хана бе написала с дребния си сбит почерк: 6 септември 1891-а — Тадеуш ме люби за първи път.
На другите листове също имаше дати, те следваха почти седмица след седмица. Най-скорошната беше 30 декември. Нищо повече, освен датите: само един път Хана бе придружила датата с бележка: 28 ноември 1891-а — Малко ме е страх.
Едрите лапи на Добе трепереха. В чекмеджето имаше още две неща. Първото беше голям бележник с корица от обработена овча кожа. Като го отвори Добе видя само цифри…
О, Лизи, написах това „малко ме е страх“ едва когато разбрах, че чакам дете от Тадеуш. Притеснявах се не толкова от състоянието си — бях горда и щастлива, — а от последствията, които това щеше да има върху живота ми по онова време, с хилядите неща, които трябваше да върша, с трите магазина, с които се занимавах и с другите, които исках да отворя… а също и от реакцията на Тадеуш. Който естествено нищо не знаеше. Нищо не му бях казала. Не исках да си мисли, че се опитвам да го вържа, като го принудя да се ожени за мен само защото съм бременна. Което и щеше да направи с тази негова етичност.
… Цифрите бяха подредени в колонки — по дузина колонки на всяка страница от бележника. Колонките бяха номерирани от 1 до 12 и на Добе не й трябваше много време, за да разбере, че цифрите в първата колонка са приходите от магазина на улица „Гойна“, във втората — личната печалба на Хана от тях (изчислена така, както се бяха договорили с Хана), в третата — приходите или по-точно печалбата от бакалницата до Арсенала, в четвъртата — частта на Хана (трийсет процента) от същата тази печалба…
Написала бе всичко с почти нечетлив почерк, толкова беше ситен и сбит, но с равномерност, от която тръпки да те побият.
… Но не тази прецизност смая Добе и й нанесе удара, който преживяваше в тази минута. Нито фактът, че в деня, когато бе сключила договора си с Копата Сено за деленето на печалбата от магазина на улица „Гойна“, Хана вече е била замислила — приготвяйки колонки за тази цел — да има втори магазин. А и други.