— Един път вече се опитаха да ме изнасилят — каза тя. — Неуспешно. Разпорих един корем с бръснач.
— Вие имате бръснач?
Тонът беше развеселен, но погледът — внимателен и тежък. Тя изобщо не се страхуваше от него, продължаваше да го гледа и не го намираше чак толкова стар. Ръката под полата й, спряла за момент, продължи да напредва. С много деликатност тя застина на хълмчето на корема, с разтворена длан и разперени, но неподвижни пръсти; топлината от допира се усещаше през коприната на дантеления панталон.
— С мен, Хана, никога няма да имате нужда от бръснач.
Леко натискане на пръстите върху корема. И тя помисли, малката машинка в главата й лениво се задвижи: „На теб ти се иска да се оставиш да те любят, Хана, иска ти се много бавно, много нежно да те съблече гола. В известен смисъл да те обели, без да те изтръгне от това състояние на отмала. Той сигурно е способен да го направи… Но ако сега се съгласиш, повече няма да можеш да му поискаш пари“. Учуди се на самата себе си от последното заключение, което не бе предшествано от никакво съзнателно разсъждение: — откъде бе тогава убедеността, че рано или късно щеше да му поиска пари?
— Дръпнете си ръката, ако обичате.
Той кимна и се усмихна. Усмивката се появи бавно, предшествана от лека мимика, свиване на горната устна.
… Обаче се подчини, отдръпна се. Сетне попита:
— Еврейка? Чух ви да говорите със съдържателя на хотела в Олбъри.
— Зная съвсем малко идиш.
— Разбирам.
Нищо в тона му не подсказа дали й вярва. Започна да разказва за себе си. Роден бе в Швейцария, никога не е имал намерение да емигрира в Австралия, дори бил започнал да учи в Хайделберг философия, когато получил едно писмо чак от другия край на света, в което го питали дали иска да отиде да замести братовчед си Йоаким. Който си счупил врата поради разногласия със своя кон. Лотар заместил братовчед си във всичко, дори и в леглото на вдовицата…
На това място настъпи пауза в разказа. Кафявите очи се отместиха към излегнатото тяло на Хана, бавно се изкачиха към ръката й, която откакто се бе събудила, упорито криеше под една възглавница. Очевидно се питаше дали тя държи бръснача.
— Преди петнайсет години — подхвана отново той — Елоиза не беше такава. Или поне не й личеше. Вие се досетихте, че аз присъствах на избора от кандидатки за камериерки в Сидни, нали?
— Да.
— Казаха ли ви, че камериерките на Елоиза се набират единствено за моя употреба?
— Да.
— И въпреки това вие тръгнахте и продължихте пътуването.
За трети път тя каза „да“. Той отново кимна с глава.
— Вие ме интригувате — каза. — Но още повече ме интересувате. Мога ли да пипна гърдите ви?
Тя завъртя отрицателно глава.
— Вече ги видях — отбелязва той. — В Тоорак, когато Елоиза ви заповяда да разкопчаете роклята си и вие го направихте с ясното съзнание, че и някой друг ви гледа. Това е договор, който ние с жена ми сключихме преди десет години — тя сама избира любовниците ми, а това е своего рода начин да бъде сигурна във верността ми. Избира си камериерките според моя вкус. Според това, което мисли, че е моят вкус. Тоест предварително отстранява онези, които биха могли да ми харесат. Слава богу, успях да я убедя, че обичам знойните жени. Тя затова и ви избра: вие бяхте най-слабата и най-дребната от всички. Ще легнете ли с мен, ако ви дам пет лири?
— Не — отвърна усмихната Хана.
— Десет?
— Не.
Той се засмя.
— Много щях да се учудя, ако бяхте казали „да“. Зададохте ми толкова много необичайни въпроси по време на пътуването. Необичайни за жена имам предвид. Наистина ли възнамерявате да натрупате състояние в Австралия?
Тя кимна утвърдително с очи, впити в неговите. Замълчаха. После той попита:
— Мислите ли, че сте способна да го направите?
— Ммм — произнесе Хана, като не преставаше да го гледа.
— Имате ли някаква идея как да спечелите толкова пари?
— Още не.
Замълчаха отново.
— Самият аз нямам пари, Хана, вероятно тя ви е казала. Всеки шилинг, който харча, е неин, мога да похарча почти толкова, колкото пожелая, но при условие че дам точен отчет и за най-малкия си разход. Ако преди малко бяхте приели десетте лири, самата Елоиза щеше да ви ги плати. Въпреки че десет лири щяха да й се сторят… прекалено високо възнаграждение. Някой чака ли ви Сидни?