— Все още ли не сте измислили как ще забогатеете?
— Все още не — отговори Хана.
Макар че…
Всъщност идеята още беше неясна, но бавно започваше да се оформя.
Още на другия ден, понеделник, тръгна на разузнаване сама.
Предишния ден отиде с Маккена на служба в църквата „Свети Михаил“ на улица „Къмбърланд“. Колийн я запита за религията й. Искаше да знае дали Хана се съобразява с нея, спазва ли обредите. Самата тя беше ревностна католичка, нищо не знаеше за юдаизма и затова не би се учудила ако й кажеха, че той допуска заклинания, разни черни магии, та даже и човешки жертвоприношения. „Тези неща никога не са ме интересували особено“, предпазливо отговори Хана, защото не желаеше да засегне простодушните убеждения и вярата на една жена, която тя уважаваше изключително много. Колийн настоя: евреите нямаха ли свещеници, наричани равини и храмове? (Странен разговор, воден в един съботен следобед, в присъствието единствено на Лизи, която се мъчеше да бродира, докато мъжете бяха отишли на някаква проява наречена спорт, която Хана би искала да види, но както се разбра, не беше за жени.)
— Навсякъде е пълно с равини, естествено, просто да се чудиш къде да ги денеш… — обясни Хана. — И с храмове, наречени синагоги. Но…
— Но вие не се интересувате много…
В този момент почти без да иска, Хана пусна на воля острия си език:
— Изобщо не ме интересува. Това е мъжка религия. Както и всички останали всъщност. Ще се заинтересувам от нея в деня, когато ще имам шанс самата аз да стана равин, имам или папа, а това сигурно няма да е утре… А и нямам нужда от бастун, за да вървя в живота…
Едва-що изрекла последната дума, тя мигом се укори за откровеността си, за грубостта. — Видях, че наистина шокирах майка ти, Лизи. Даже по-лошо — причинявах й мъка. Страшно се ядосах на себе си; в същото време се учудих на себе си, тъй като дотогава никога не се бях замисляла за религията и не подозирах, че имам толкова точно мнение по въпроса… Ти не слушаше или по-точно се правеше, че не слушаш; внимаваше в иглата и тъкмо започваше бродерията, която, ако не се лъжа, така и никога не довърши, дори и след петдесет години… За да ми прости безбожието, попитах майка ти дали можех да присъствам с вас на службата следващия ден. Бях любопитна. Макар да съжалявах, дето не бях отишла на футболен мач — всички тези млади хора в къси панталонки дяволски ме интересуваха… Смей се ти!
Та в понеделник сутрин тя тръгна на разузнаване. Магазините на улица „Джордж“ и съседните пресечки се сториха на Хана (която имаше набито око за тези неща) по-интересни от тези в Мелбърн. Най-напред зданията, в които се намираха, бяха покрити с патината на времето — очевидно не можеха да се сравняват с тези във Варшава, но след сто и няколко години съществуване нещата вече не изглеждат така нови, — въпреки че в Сидни много се рушеше, за да се строи наново. Ето защо заобикалящата среда в известна степен имаше европейски вид, а това беше утешаващо. А и самите хора й се струваха различни; по-безгрижни, по-сърдечни, може би не тъй погълнати от грижи за пари, защото по-отдавна бяха натрупали богатства. Явно имаха слабост към дреболиите — достатъчно беше човек да разгледа витрините, тук се продаваха много повече женски принадлежности, отколкото в Мелбърн. Но най-вече, сякаш бяха готови да ги плащат по-скъпо… „Ето нещо, което би трябвало да те заинтересува, Хана…“
Забеляза и друго — голямата профилираност на търговията. Тя, която бе свикнала главно с варшавските барачки, особено с тези от еврейския квартал, където всеки търговец продаваше нещо и всичко останало, се учуди като видя магазини, излагащи за продан само един вид стока — а това се компенсираше с по-високи цени. Така например откри магазин, в който се продаваха само дамски шапки, друг пък беше единствено за корсети, трети предлагаше тютюн за лули (но не и цигари), четвърти се бе заел с хартия за писма и нищо друго…
По онова време още не бях ходила в Лондон, Париж или Виена; а дори и във Варшава бях правила само разузнавателни обиколки из богатите квартали. Бях неопитна. Но вече откривах търговските добродетели на снобизма и двата единствени начина за успех в продажбите — или да се продават в големи количества и евтино неща, от които всички имат нужда, или да се определи най-внимателно клиентелата и тя да бъде убедена да купува, независимо от цената, неща, от които няма никаква нужда…