— Нищо друго, сигурна сте?
— За момента не — отговори Хана. — Ще ви се обадя, ако се наложи. Нямам пари. Надявам се курсовете да са безплатни.
Безплатни били от подписването на Закона за образованието преди петнайсет години.
— Преди петнайсет години щяхте да сте подранили.
Почти незабележимо весело пламъче проблесна в зениците на стария проскубан орел. „На път съм да си спечеля приятел“, помисли си Хана в същия миг.
— Имам и друг малък проблем — каза тя. — Не съм свободна през деня. Има ли вечерни курсове?
— Има. По четене и писане и по английски език за клетниците, които не го знаят.
— Вече зная да чета и пиша — между другото вие много приличате на Алфред Джингъл, героя на Дикенс от „Посмъртните записки на клуба Пикуик“. А що се отнася до английския, струва ми се, че разговаряме на английски дори в момента.
— Точно така — каза секретарят. Над пенснето си той огледа Хана, сякаш я подозираше в кражба: — Чели ли сте Дикенс, госпожице?
— Това правя цял живот. Обожавам го. Не минава и месец, без да препрочета едно или друго от произведенията му, които са възхитителни. Точно от този учител съм научила малкото английски, който знам.
В това време си мислеше: „Обзалагам се на третата си дантелена фуста, онази закърпената, че този човечец смята Дикенс за най-великия писател на света. Защо да не му доставя удоволствие“. В действителност тя наистина бе чела Дикенс, почти всичко. В библиотеката на „Китай“, с който беше пристигнала в Австралия, — там нямаше нищо друго.
— Той е нещо като ваш духовен баща, така ли? — каза най-сетне секретарят.
— Думата е слаба — отговори Хана.
— Кой е Баркис?
— Кочияшът от „Дейвид Копърфийлд“.
— А мис Скуиърс?
— Дъщерята на Уотфорд Скуиърс, собственика на пансион в Йоркшир, в „Никълъс Никълби“.
— Невероятно! — възкликна секретарят.
— Вие го казахте — отвърна Хана.
Мъжът се изправи, имаше вид на сгъваема стълба, която се разгъва. Хана дори имаше чувството, че той ей сега ще изскърца. Затвори решетъчната вратичка на гишето си, свали сатенените си ръкавели, отвори вратата на канцеларията.
— Влезте и седнете, ако обичате. Сигурно си спомняте и имената на тримата приятели на господин Пикуик… Въпросът е наистина елементарен…
— Трейси Тъмпан, Огъст Снотграс и Натаниъл Уинкъл. Обожавам също и Сам Уелър.
— Невероятно! — повтори секретаря. И добави, явно разяждан от съжаление. — Няма никакви вечерни курсове по медицина, фармация, химия или ботаника. Но пък бих могъл да ви намеря един по счетоводство…
— В замяна на това самата аз мога да преподавам немски, френски, полски и руски. Плюс идиш и иврит, ако някой иска.
— Невероятно… По ботаника е господин Джеймс Барнаби Соумс, казват, че е най-добрият билкар в Австралия. Учил е известно време тук, преди да отиде в Лондон. Прави ми чест с приятелството си и може би ще се съгласи да ви взима един път седмично, към шест часа…
— Аз съм почтена млада девойка — отбеляза Хана с изключително почтено нежно гласче.
— По-скоро бих умрял, отколкото да се усъмня дори за миг — заяви секретарят.
Изведнъж съобщи, че се казва Изикиъл Ръдж — „като един от героите на Учителя, поразително съвпадение, нали?“ Хана го увери, че е направо изумена. Тогава Ръдж започна да шепне и снесе новината — по време на едно пътуване до Англия през 1868-а той е имал огромната чест да присъства на едно четене пред публика на самия писател.
— Видях го, както виждам вас.
— Не може да бъде — рече Хана усмихната.
— Във всеки случай господин Джеймс Соумс е джентълмен на над седемдесет години. Можете да му се доверите както на мен.
Ново весело пламъче зад очилата:
— Някакви коментари?
— Никакви — отвърна засмяна Хана.
— За медицината ще помисля, ще намеря някого и за нея. Химията ме тревожи…
Той насочи към Хана показалец със стряскаща дължина.
— Заглавието на романа, който е пишел, когато умира?
— Нямам представа, съсипана съм от отчаяние.
— „Тайната на Едуин Друд“!
Изикиъл Ръдж ликуваше. Но не се самозалъгваше нито по отношение на себе си, нито на комедията, която двамата бяха разиграли. Впрочем той намести пенснето, погледна събеседницата си, попита дали може да зададе един недискретен въпрос. „Да“, отговори Хана. Попита я за причините, които я карат тъй млада да се интересува едновременно от толкова много различни науки.