Тя му каза. С най-големи подробности. Обясни му как ще спечели сто хиляди лири за по-малко от две години.
Настъпи тишина.
— Невероятно — рече Изикиъл Ръдж. — Съвсем невероятно.
Джеймс Барнаби Соумс беше розовобузест възрастен дребен господин, който бе събрал във вилата си на нос Потс наистина великолепна колекция от растения. Не само под стъклени похлупаци — двата хектара към къщата бяха градината на мечтите му. Този безопасен и нежен шишкав човечец с късогледи очи, както казваха, е обходил хиляди места из цяла Австралия. На север бе стигнал чак до пролива Тореса, видял бе Коралово море, залива Карпентерия, както и Големия бариерен риф; на юг бе плавал до Тасмания, стигнал бе до границата на ужасяващата пустиня Симпсън, познаваше естествено Брисбейн, Мелбърн, Аделайд и Пърт, обходил бе пеша, само с двама водачи аборигени — „които са людоеди колкото и ние с вас, освен ако самата вие не сте канибал“ — Австралийските Алпи и Сините планини.
С Хана щяха да се виждат три или четири пъти месечно през цялото време докато тя беше в Австралия. Щеше да й предаде всичките си познания по ботаника. Което не беше малко, но беше недостатъчно според нея.
Медикът, който Ръдж й намери, беше немец по произход, емигрирал наскоро, като много австралийци от онзи период. Учил беше във Виена и освен познанията по медицина, тя спокойно можеше да се закълне, че познава отлично този град откакто е в Австралия. Понеже не можеше да даде отговор на всички въпроси, които тя му задаваше, той я посъветва „когато сама отиде в Европа“, да се срещне с французина Бертло…
— А ако му пиша?
— Съмнявам се, че ще ви отговори. А може и да ви препоръча някои книги…
Хана написа писмото, като наистина спомена за книги в точно определената област, която я интересуваше, и за да е сигурна за синтаксиса, с лекота преписа цели пасажи или изрази от любимите си „Опасни връзки“.
Както бе предположил Изикиъл Ръдж, химик не се намери. Но фармацевт да, обяви той десет дни след срещата им на улица „Спринг“. Аптекарят също е немец, от Бавария, и то съвсем истински, с червендалесто лице, бакенбарди и огромен търбух, редовно наливан с бира. Веднага щом се убеди, че първо, тя няма да легне с него, каквото и да прави; второ, че няма намерение да разкрие тайните му на никого; трето, че няма да му се пречка, приготвяйки същите лекове и мазила като неговите…, той я посвети във всичко, което сам бе научил за галеновите лекарства на растителна основа и й показа как да си служи с хаванче, с чукче за стриване, с уреда за правене на хапове, с шпатули и реторти; каза й имената на растителните масла, научи я как се получават, удиви се колко много тя вече знае за мехлемите и вазелините… Пак той, между две порции кренвирши със зеле, взе да й посочва някои полезни съответствия между флората в Европа и Австралия.
Счетоводството не й създаваше никакви проблеми. Самият брат на Изикиъл, негов близнак, се оказа счетоводител в „Пенайсълър & Ориентъл“. Казваше се Бенджамин…
— На иврит това означава Син на дясната ръка, тоест на шанса — обясни Хана. — А Изикиъл значи: Нека Всевишният даде сила.
И двамата бяха стари ергени; поканиха я на вечеря у дома си, в една дървена къща от първите години на колонизаторството, в сърцето на квартал Питършъм. Дом, в който всяка стая беше музей, претъпкан с книги в многобройни издания, както и с няколко ръкописа на Чарлс Дикенс, пред когото братята Ръдж изпитваха еднакво благоговение.
Въпросната вечер се състоя в средата на октомври, дните започваха да се удължават с настъпването на австралийската пролет. Към осем, осем и половина Изикиъл и Бенджамин с еднаквите си лица на печални лешояди я изпратиха до дома й с кабриолет, нает специално за целта. Еднакво притеснени й благодариха още един път за посещението. Тя изкачи стълбата и се обърна да им помаха за довиждане.
Изпращайки с поглед колата им, която се отдалечаваше в настъпващата вечер, на фона на конския тропот, тя го видя.
Мика Гън, червенокосия. Дотогава в сянка, той пристъпи две крачки и се появи в приглушения от леката мъгла светлинен кръг на един газов фенер от другата страна на платното. Вдигна ръка и показа писмото, което държеше.
Тя се поколеба.
— Няма проблеми — каза той. — Няма да ви доближавам, госпожице. Ain’t gonna to hurt you, няма да ви сторя нищо лошо…