Тя мило накланяше глава към двете си събеседници, правеше всичко възможно огромните сиви очи да изразяват цялата убедителност, чар и приятелско чувство на света…
И когато Гъските казаха „да“ от дълбините на обзелия ги ужас, тя най-сетне ги попита за името Уилямс, което носеха и двете.
— Защото се омъжихме за двама братя — обясниха те.
— Трябваше да се сетя, съвсем съм си загубила ума — заключи Хана.
Поръча да й направят поне половин дузина предварителни сметки и ги изучи най-старателно. Знаейки съвсем точно какво иска до най-малка подробност, тя даде пълно предимство на това, което наричаше десен фланг — там, където щяха да бъдат салонът за чай и другите помещения; те щяха да образуват нещо като клуб (много затворен, на практика абсолютно забранен за мъже — дори за църковни служители и невръстни момчета; мъже щяха да се приемат само със специална покана и в елегантно облекло, raffiné; а над главите на редките избраници винаги щеше да тегне заплахата от изгонване).
На етажа в същото това дясно крило, здраво залостен като крепост с масивна врата, тя си представяше козметичния салон… за който, както и за всичко останало, имаше съвсем точна идея. За там Оугълви й бе препоръчал майстор, който, според нейното изискване, беше женен и не много млад. Естествено той беше шотландец по произход и се казваше Уотс. Около шейсетте, як, влюбен в добре свършената работа; бивш майстор дърводелец във флота, той обичаше дървото с почти благоговейна любов; съпругата му беше дребна, безлична на вид жена, но с твърд характер, която рисуваше акварели и дори не мигна, когато Хана й заговори за наситено червеното.
Роби и Дайна Уотс щяха да надзирават ремонта. Всеки в своята област: той — всички груби работи, а тя — детайлите и обзавеждането, за да им придаде женствеността, на която Хана държеше най-много. В самото начало тя допусна с тях една-единствена грешка — обхваната от свирепа възбуда и истинска предприемаческа треска тя рече:
— Днес сме двайсети октомври. Искам всичко да бъде завършено след шест седмици. Ще платя по две лири за всеки спестен ден.
В мига, в който видя израженията им, тя осъзна глупостта си. Сведе глава, после я вдигна усмихната:
— Моля да ме извините, госпожо Уотс и вие, господине. Знам, че ще направите всичко, което е по човешките възможности и че ще го направите чудесно. Трябваше да го знам предварително. Мога ли да ви наричам Дайна и Роби?
… В такива моменти, още повече че беше съвсем искрена, погледът й сякаш хипнотизираше. Уотсови, които бяха ниски почти колкото нея — вярно е, че освен аборигените и пеленачетата, в Австралия не съм срещала някой по-дребен от мен, Лизи. Но всъщност ти познаваше Уотсови… Имах огромен късмет, че ги срещнах. Изобщо може ли човек да успее без късмет? Особено когато го насилваш?… — й се усмихнаха. Най-вече Дайна, която по възраст можеше да й бъде баба. Казаха, че проектът е едновременно оригинален и мащабен, особено когато е направен от някой толкова млад, и е осъществим. Ще са щастливи, ако някой ден обядва с тях; имат малка кокетна къщичка на хълма Уилоуби с чудесен изглед и с хубава градина. Разбира се, ще направят всичко, което е по силите им. Но трябва точно да им обясни какво иска…
Под аркадите и в градината, която ще бъде в павирания двор, тя искаше да се направи тераса кафене като онова във Варшава, в парка Сакс.
Ще е първата по рода си в Австралия, с изключение на хотелите, а и дори сред тях… Терасата и кафенето ще са скъпи, недостъпни за обикновените посетители и няма да се виждат от улицата, ще ги скрива голямата порта.
— Трябва да бъде най-красивата градина в Сидни, с цветя през цялата година, от малки фонтани непрестанно ще блика вода, ще има един или няколко кафеза с птици — при условие че птиците не кряскат много високо и не пречат на разговорите. Всичко това трябва да ухае приятно, да бъде свежо и нежно. Ще има сводове, тенти и беседки, малки очарователни зелени кътчета. Помислете за възглавници на столовете…
Терасата ще продължава под аркадите в лявото и дясното крило. Там ще се сяда, когато вали. През същите тези аркади ще се отива към салоните, когато навън стане много хладно.