— Не знам какво съм проявила. Бебето беше цялото в кръв. Нямах представа дали и то е серопозитивно. За майка му знаех със сигурност.
— И си мислехте, че куршумът ви може да го е улучил, нали? — попита Крендлър.
— Не. Знаех къде е попаднал куршумът ми. Мога ли да говоря свободно, господин Пиърсол?
Той избегна погледа й и тя продължи:
— Цялата акция беше грозна и зловеща. Попаднах в ситуация, при която трябваше да направя избор — или да умра, или да стрелям по жена с дете. Направих избора си и това, което сторих, не ми дава покой. Застрелях жена, която носеше дете. Подобно нещо не би направило и животно. Може би пак трябва да си запишете показанията на брояча. Сега, когато признавам всичко. Ужасно съжалявам, че се оказах в такова положение. Ужасно съжалявам, че сега съм в това положение, и се чувствам гадно. — Пред очите й се появи падналият на улицата Бригъм и тя не се сдържа: — Гади ми се, като гледам как всички вие се опитвате да си измиете ръцете.
— Старлинг! — Пиърсол, ядосан, за първи път я погледна в очите.
— Знам, че все още не сте имали възможност да напишете доклада си — обади се Ларкин Уейнрайт. — Когато го разгледаме…
— Написах го — прекъсна го Старлинг. — Изпратих екземпляр и на Службата за професионална отговорност. Ако не искате да чакате, имам екземпляр в себе си. Написала съм всичко, което направих и видях там. Господин Снийд разполагаше с доклада ми през цялото време.
Виждаше нещата твърде ясно — познаваше този знак за опасност и съзнателно сниши глас.
— Акцията се провали по няколко причини. Първо, информаторът на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия беше излъгал, че бебето на Ивелда не е там, защото е искал акцията да се проведе на всяка цена — имало е насрочено заседание на голямото жури в Илинойс, за да се реши какво да пише в обвинителния му акт. Освен това Ивелда Дръмго знаеше, че ще отидем. Излезе с парите и наркотика. На пейджъра й още беше изписан номерът на WFUL-TV. Обадили й са се пет минути преди да се появим. Хеликоптерът на телевизионната станция пристигна там едновременно с нас. Изискайте по служебен път записите на телефонните разговори от WFUL-TV и разберете откъде имат информацията. Вероятно става дума за местни интереси. Ако информацията беше изтекла от Бюрото по алкохола и тютюна, както стана при Уейко, или от Администрацията за борба с наркотрафика, щеше да попадне в националните медии, не в някаква си местна телевизионна станция.
— Няма данни някой от градската управа или от полицията да е предал информацията — обади се Бени Холкоум от името на града.
— Изискайте записите и проверете — каза Старлинг.
— При вас ли е пейджърът на Ивелда? — попита Пиърсол.
— В Куонтико. Запечатан, в стаята за лични вещи.
В този момент изпищя пейджърът на заместник-директора Нунън. Той погледна номера, намръщи се, извини се и излезе от стаята. След малко се върна и повика Пиърсол при себе си.
Уейнрайт, Елдридж и Холкоум се загледаха през прозореца към Форт Макнеър, с ръце в джобовете — все едно чакаха новини пред интензивно отделение в болница. Пол Крендлър улови погледа на Снийд и му кимна да продължава.
Снийд отиде до Старлинг, опря се с ръка на облегалката на стола й и се надвеси над нея.
— Ако по време на следствието заявиш, че твоето оръжие е убило Ивелда Дръмго по време на външна задача на ФБР, Бюрото по алкохола и тютюна е готово да се съгласи на изявление, че Бригъм е поискал от вас да обърнете… особено внимание на Ивелда, за да я арестувате без инциденти. Убита е от вашето оръжие и отговорността за това ще трябва да поеме вашата служба. Така няма да има излишни спорове между агенциите ни относно правилата за употреба на личното оръжие, а ние на свой ред няма да споменаваме никакви обидни или неприязнени забележки, които сте правила в микробуса по адрес на Ивелда.
За миг Старлинг си представи как Ивелда Дръмго излиза през вратата, после пред колата, видя гордо изправената й глава и въпреки глупавата й смърт оцени решението й да вземе детето си и да се изправи лице в лице срещу нападателите си, вместо да побегне.
Старлинг се наклони към микрофона зад вратовръзката на Снийд и каза отчетливо:
— Нямам нищо против да заявя що за човек беше Ивелда Дръмго, господин Снийд. Беше много по-свястна от вас.
Пиърсол се върна без Нунън и затвори вратата.
— Заместник-директорът Нунън се върна в кабинета си. Господа, налага се да прекратя тази среща. Ще ви потърся по-късно по телефона.