— С мен?
— С теб. Мейсън го поиска и изведнъж всички се съгласиха, че идеята е страхотна.
— Мейсън поиска да говори с мен по ваше внушение, нали?
— Искаха да си измият ръцете с теб, Старлинг, да те захвърлят като парцал. Щяха да те унищожат като Джон Бригъм само за да спасят кожата на неколцина бюрократи от Бюрото по алкохола и тютюна. Страх. Натиск. Вече само от това разбират. Накарах един човек да се обади на Мейсън и да му каже колко много ще се затрудни издирването на Лектър, ако те отстранят, а какво е станало после, на кого се е обадил Мейсън, не знам и не искам да знам. Най-вероятно на конгресмена Велмор.
Преди година Крофорд не би играл по този начин. Старлинг потърси с очи по лицето му признаци на лудостта, която понякога обзема хората при мисълта, че скоро трябва да се пенсионират. Усещането, че няма време. Не забеляза такива, но въпреки това й се видя уморен.
Старлинг знаеше, че още откакто бе завършила академията на ФБР, Крофорд се опитваше да я вземе при себе си в отдела по поведенчески науки. Сега, когато бе минала през толкова много задачи и беше ветеран в Бюрото, тя ясно си даваше сметка, че ранният й триумф при залавянето на серийния убиец Джейм Гъм бе част от провала й. Беше изгряваща звезда, спряна по пътя към висините. При залавянето на Гъм си бе създала поне един много силен враг и бе предизвикала завистта на немалко мъже колеги. Всичко това, заедно с известна доза несговорчивост, бяха довели до последвалите години, когато издирваше избягали затворници, преследваше бандити, ограбили банки, връчваше заповеди за арест. Общо взето, през повечето време бе гледала града над дулото на пистолета. Най-накрая бяха решили, че е твърде раздразнителна, за да работи в екип, и я бяха преместили в техническия отдел, за да монтира подслушвателни устройства на телефоните на гангстери и разпространители на детска порнография, да прекарва безкрайни самотни бдения пред специалната апаратура. Освен това винаги беше на разположение, ако някоя сродна агенция имаше нужда от надежден помощник. Беше жилава и силна, с пистолета беше прецизна и бърза.
Крофорд бе преценил, че това е шансът й. Беше убеден, че винаги е искала да преследва Лектър. Истината обаче не беше толкова проста.
Крофорд се вгледа в нея съсредоточено.
— Не си изтрила барута от бузата си — отбеляза той.
На скулата й все още се виждаха набитите под кожата частици изгорял барут от пистолета на Джейм Гъм.
— Не остава време — отвърна тя.
— Знаеш ли как наричат французите бенка на скулата като тази?
Крофорд разполагаше с огромна библиотека за татуировки, телесни символи и ритуални обезобразявания.
Старлинг поклати глава.
— Наричат я „courage“ или храброст — каза той. — Не е нужно да го махаш. На твое място не бих го направил.
Глава 9
Ферма „Мъскрат“, имението на семейство Върджър край река Съскехана в Северен Мериленд, притежава някаква вълшебна красота. Фамилията го бе купила през трийсетте години с пари от месопреработването, когато бе решила да се премести от Чикаго, за да е по-близо до Вашингтон. Тънкият усет за бизнес и политическите връзки бяха позволили на фамилията Върджър да печели търговете за снабдяване на американската армия с месо още от времето на Гражданската война.
Скандалът с „балсамираното“ говеждо по време на испано-американската война изобщо не се бе отразил на семейството. Когато Ъптън Синклер и останалите търсачи на скандали бяха разследвали кошмарните условия в една кланица в Чикаго, те бяха открили, че няколко работници на Върджър са били неволно разфасовани и продадени като свинска мас марка „Даръм“ — фаворит на пекарите. Вината не се лепна задълго върху семейство Върджър. Не бе пропаднал нито един правителствен контракт.
Фамилията избягваше подобни и много други скандали, като даваше пари на политиците — единственият удар за тях беше приемането на Закона за инспекция на месото през 1906 година.
Днес в предприятията на семейството се колят дневно около 86 000 говеда и приблизително 36 000 свине — количествата варират леко според сезона.