Косата на Мейсън Върджър беше хубава и, колкото и да е странно, най-трудно бе да гледаш именно нея. Черна, напръскана със сребро, сплетена на плитка, достатъчно дълга, да стигне до пода, ако се спусне. Сега беше навита на спирала върху гърдите му, над костенуркоподобната жилетка на респиратора. Човешка коса под моравата развалина, брънките на плитката блестяха като застъпващи се люспи.
Отдавна парализираното тяло на Мейсън Върджър се смаляваше до нищо към краката във високото болнично легло.
Пред лицето му висеше пултът за управление, подобен на хармоника или панфлейта от прозрачни пластмасови тръби. Той уви езика си около една от тях и със следващото движение на респиратора духна силно в нея. Леглото реагира с жужене, завъртя се леко към нея и издигна още малко главата му.
— Благодаря на Бога за това, което се случи — заговори Върджър след това. — То е моето спасение. Приехте ли Исус, госпожице Старлинг? Имате ли вяра?
— Израснах в силно религиозна атмосфера, господин Върджър. Имам това, което ми е останало от онова време — отговори Старлинг. — А сега, ако нямате нищо против, ще закрепя микрофона към възглавницата ви. Така няма да ви пречи, нали?
Гласът й звучеше прекалено рязко, като на медицинска сестра. Не й хареса. Видът на собствената й ръка до главата му също не й помагаше. Не й помагаше и пулсирането на пластмасовите тръбички, прокарани над костта, за да захранват лицето му с кръв — приличаха на преглъщащи червеи.
Слава богу, най-после успя да размотае кабела и да се върне до масата при касетофона и втория микрофон за самата нея.
— Специален агент Кларис М. Старлинг, служебен номер във ФБР 5143690. Следват показанията на Мейсън Върджър, номер на социалната осигуровка 475989823, дадени в дома му на датата, отбелязана по-горе, под клетва. Господин Върджър е уведомен, че му е гарантиран имунитет срещу съдебно преследване от прокурора на САЩ за област Трийсет и шеста, както и от всички други местни власти, за което е приложен общ меморандум, подписан и подпечатан. А сега, господин Върджър…
— Искам да ви разкажа за лагера — прекъсна я той при следващото издишване. — Едно чудесно изживяване от детството, към което по същество се върнах.
— Ще можем да поговорим за това по-късно, но мисля, че…
— Можем да поговорим сега, госпожице Старлинг. Това има отношение към всичко останало. Така открих Исус, а това е най-важното нещо, което ще ви кажа. — Изчака следващата въздишка на машината и продължи: — Това бе религиозен, християнски лагер, издържаше го баща ми. Плащаше всичко за сто двайсет и пет лагерници на брега на езерото Мичиган. Някои от онези деца бяха истински нещастници и бяха готови на всичко за парче шоколад. Може да съм се възползвал от това и да съм бил груб с тях, ако не искаха да вземат шоколада и да направят каквото искам… нищо няма да скрия, сега вече няма защо.
— Господин Върджър, нека прегледаме някои материали, които…
Той не я слушаше. Просто изчакваше машината да му даде въздух.
— Имам имунитет, госпожице Старлинг, и всичко е наред. Имам имунитет от Исус, имам имунитет и от прокурора, и от областния прокурор в Оуингс Милс. Алилуя. Аз съм свободен и сега всичко е наред, госпожице Старлинг. Аз съм с Него и всичко е наред. Той е възкръсналият Христос и в лагера го наричахме Риц, като баровския хотел. Осъвременявахме го. Риц. Никой не може да победи Риц. Служех му в Африка, алилуя, служех Му в Чикаго, славех името Му, служа Му и сега и Той ще ме вдигне от това легло, ще порази враговете ми и ще ги подкара пред мен и ще слушам плача на жените им. Всичко е наред. — Задави се в слюнка и млъкна. Тръбичките на лицето му пулсираха.
Старлинг стана, за да повика помощ, но гласът му я спря.
— Добре съм, всичко е наред.
Може би един директен въпрос щеше да свърши повече работа от опитите да го насочва.
— Господин Върджър, познавахте ли доктор Лектър, преди съдът да ви насочи към него за лечение?
— Не.
— И двамата сте участвали в борда на Балтиморската филхармония.
— Не, мястото ми беше дадено само заради парите, които им даряваме. На заседанията, когато трябваше да се гласува, винаги изпращах адвоката си.
— Не сте дали показания в процеса срещу доктор Лектър. — Вече свикваше да задава въпросите си така, че да съвпадат с ритъма на машината, за да има въздух да й отговаря.
— Казаха, че имат достатъчно доказателства да го осъдят шест пъти. Девет пъти. А той ги надхитри, като се изкара луд.