— Сами! — извика Старлинг. — Сами!
Сами не отговори.
— Той заспа — каза приятелката му.
— Ако оставя малко пари, ето тук, ще купите ли нещо за ядене? — попита Старлинг.
— Не. Ще купя пиячка. Храна се намира, пиячка не се намира. Внимавай на излизане да не си закачиш дирника за дръжката на вратата.
— Ще оставя парите на бюрото — каза Старлинг. Искаше й се да побегне. Помнеше как си бе тръгвала след разговорите с доктор Лектър, спомняше си какви усилия полагаше, за да се владее, докато крачеше към спокойствието отвъд бюрото на санитаря Барни.
Излезе на осветеното стълбище и извади двайсет долара от портмонето си. Остави банкнотата на изподраскания плот и я затисна с празна бутилка от вино. После извади найлонова пазарска торбичка и сложи вътре празната папка от досието на Мигс и обложката от папката на доктор Лектър, в която бяха документите на Мигс.
— Довиждане. Довиждане, Сами — извика тя на човека, който бе обикалял наоколо, за да се върне отново в ада, който познаваше. Искаше й се да му каже, че Исус ще дойде скоро, но реши, че е твърде глупаво.
Качи се горе на светло, за да продължи търсенето си.
Глава 12
Ако по пътя към ада има спирки, те сигурно приличат на входа за линейки на болницата Мериленд-Мизерикордия. Сред заглъхващия вой на сирени, стенанията на умиращите, дрънкането на носилките, писъците и виковете, парата, която бълват зарешетените канали, оцветена в червено от големия неонов надпис „БЪРЗА ПОМОЩ“ и която нощем се издига нагоре като огъня на Мойсей, а денем се слива с облаците.
Барни излезе от парата и разкърши силните си рамене. Беше навел подстриганата си кръгла глава и крачеше по изпочупените плочи на тротоара на изток, към сутринта. Излезе от работа с двайсет и пет минути закъснение — полицаите бяха довели някакъв дрогиран сводник с огнестрелна рана, който обичал да бие жени, та главната сестра помоли Барни да поостане. Винаги ставаше така, когато докарваха буйстващ пациент.
Кларис Старлинг се втренчи в Барни изпод голямата качулка на якето си и го остави да се отдалечи на стотина метра по отсрещния тротоар, преди да метне обемистата си чанта през рамо и да го последва. Когато той подмина автобусната спирка и паркинга, тя въздъхна облекчено — щеше да е много по-лесно да го проследи пеша. Не знаеше къде живее, а трябваше да научи, преди той да я види.
Кварталът зад болницата беше спокоен, предимно работнически и многорасов. Квартал, в които е добре да заключиш кормилото на колата си, но няма смисъл да качваш акумулатора у дома за през нощта, а децата могат спокойно да играят на улицата.
След три преки Барни изчака някакъв микробус да освободи пешеходната пътека и сви на север по улица с неголеми къщи, някои от които с мраморни стъпала отпред и спретнати градинки. Малкото витрини на магазини бяха цели. Миеха стъклата. Скоро щяха да отворят и по улицата се виждаха доста хора. Барни се загуби от погледа й за известно време заради паркираните край тротоара камиони и тя продължи напред, но след малко установи, че е спрял. Беше се изравнила с него на отсрещния тротоар. Може би и той я бе видял — не беше сигурна.
Беше застанал с ръце в джобовете, с леко наведена глава, и гледаше изпод вежди нещо шаващо в средата на улицата. На платното лежеше умрял гълъб и едното му крило потрепваше от въздушните вихри на минаващите коли. Около него обикаляше друг гълъб, надигаше учудено глава при всяка стъпка с розовите си пръстчета и гукаше нежно. Обикаляше и обикаляше в кръг и зовеше другаря си. Минаха няколко коли и микробус, но птицата почти не им обръщаше внимание — измъкваше се в последния момент с къс полет.
Старлинг все още не знаеше дали Барни я е видял. Трябваше да продължи напред или да се издаде. Когато погледна крадешком встрани, видя, че санитарят е клекнал по средата на платното и е вдигнал ръка, за да предупреди колите.
Старлинг сви зад ъгъла, свали якето с качулката, облече пуловер, сложи си бейзболна шапка, измъкна от чантата голям сак за тенис, прибра другата чанта и якето в него, после излезе иззад ъгъла заедно с група жени.
Той държеше умрелия гълъб в ръце. Другият излетя нагоре и кацна на жиците. Барни остави умрялата птица на тревата край тротоара и приглади перата й. Вдигна глава нагоре, към другия гълъб, и каза нещо. Когато се отдалечи, гълъбът се спусна надолу и пак започна да обикаля около трупа на мъртвия си другар. Барни повече не се обърна назад. След малко се изкачи по стъпалата към една от сградите, стотина метра по-нататък, и започна да търси ключ в джобовете си. Старлинг спринтира по тротоара, за да го настигне, преди да влезе.