Там от онзи висок прозорец е бил изхвърлен Франческо де Паци — гол, с примка около врата, за да умре в гърчове, докато се блъска в грубата стена. Архиепископът, обесен редом с Паци в златните си свети одежди, едва ли е предлагал някакъв духовен покой — с изцъклени очи, обезумял в смъртта си, той бе впил зъби в плътта на Паци.
Фамилията Паци бе унищожена в онзи съботен ден, 26 април 1478 година, заради убийството на Джулиано де Медичи и опита за убийство на Лоренцо Великолепния в катедралата по време на литургия.
Сега Риналдо Паци от рода Паци, който ненавиждаше властите не по-малко от предците си, опозорен и без късмет, бе дошъл на това място да реши как най-добре да се възползва от появилия се огромен шанс.
Главен инспектор Паци беше убеден, че е открил доктор Ханибал Лектър жив и здрав във Флоренция. Шансът бе да възвърне репутацията си и да се наслаждава на почестите в професията си, като залови злодея. Освен това имаше възможност да продаде Ханибал Лектър на Мейсън Върджър за повече пари, отколкото би могъл да си представи — ако този, когото подозираше, наистина бе Лектър. Разбира се, във втория случай Паци щеше да продаде и собствената си парцалива чест.
Не беше станал шеф на Квестурата безпричинно — навремето беше надарен и го бе тласкал вълчи глад за професионални успехи. Освен това носеше белезите от рани на човек, който, обладан от амбициите си, бе уловил дарбата си с гола ръка за острието.
Бе избрал тъкмо това място, за да хвърли жребия си, защото тук някога му се бе явило прозрението, което го бе направило известен и след това го бе провалило.
Италианското чувство за ирония бе силно развито у Паци — колко знаменателен бе фактът, че откровението го бе споходило точно под този прозорец, където може би все още витаеше гневният дух на предтечата му. На същото това място се появяваше възможността завинаги да промени съдбата на фамилията Паци.
Беше станал известен заради преследването на друг сериен убиец — Il Mostro, Чудовището. Заради него по-късно гарваните бяха започнали да кълват сърцето му. Преживяването му позволи да направи новото си откритие, но така или иначе краят на случая Il Mostro бе вгорчило вкуса в устата му и го бе направил склонен към опасни игри извън рамките на закона.
Il Mostro, Чудовището на Флоренция, бе дебнал влюбени двойки в продължение на седемнайсет години през осемдесетте и деветдесетте. Примъкваше се зад гърба им крадешком, докато се прегръщаха в някоя от многобройните алеи за влюбени, убиваше ги с малокалибрен пистолет и внимателно аранжираше труповете, като използваше цветя и разгалваше едната гръд на момичето. Правеше го по един и същи начин и човек, видял труповете, имаше чувството, че някъде вече е виждал всичко това. Дежа вю.
Освен това Чудовището си отрязваше анатомични трофеи от жертвите си, освен в един случай, когато бе убил двойка дългокоси немски хомосексуалисти, очевидно по грешка.
Общественият натиск върху Квестурата, за да залови Il Mostro, беше страхотен и бе принудил предшествениците на Риналдо Паци да напуснат заемания пост. Когато Паци стана главен инспектор, той приличаше на човек, който се бори с пчели — репортерите се тълпяха навсякъде, дори в кабинета му, когато бе възможно, а фотографите го дебнеха на Виа Дзара пред задния вход на Квестурата, откъдето излизаше с колата си.
Туристите във Флоренция от онова време си спомнят разлепените навсякъде плакати с едно-единствено втренчено око, което предупреждаваше влюбените двойки да се пазят от Чудовището.
Паци работеше като обладан от духове.
Беше се свързал с Отдела по поведенчески науки към ФБР за съдействие при изграждането на психологическия портрет на престъпника и бе изчел всички материали на Бюрото по въпроса.
Беше предприел активни мерки — в някои алеи и често посещавани места край гробищата имаше повече полицаи, отколкото влюбени. Жените в полицията се бяха оказали недостатъчно за целта. През топлите летни месеци се налагаше да пуска само мъже, единият с перука. Бяха пожертвани множество мустаци. За да даде пример, самият Паци обръсна мустаците си.
Чудовището беше предпазлив. От време на време нанасяше удар, но явно нямаше вътрешна нужда да го прави често.
Паци забеляза, че през изминалите години имаше дълги периоди, когато не се беше проявявал, а най-вече правеше впечатление една продължителна пауза от осем години. Паци се хвана за това. Мъчително, методично, с помощта на всички агенции, които успяваше да заплаши достатъчно, като конфискува компютъра на племенника си, за да го използва заедно с единствената машина на Квестурата, успя да състави списък на всички престъпници в Северна Италия, чиито престои в затвора съвпадаха с паузите на Чудовището. Бяха деветдесет и седем.