Паци взе едно бързо и удобно старо алфа ромео GTV на някакъв бандит, ограбил банка, и за месец навъртя с колата повече от пет хиляди километра. В края на краищата успя лично да разпита деветдесет и четирима от осъдените. Останалите бяха сакати или покойници.
На местопрестъпленията нямаше почти никакви следи, които да му позволят да стесни кръга на издирваните. Нямаше отпечатъци от пръсти, никакви телесни течности или други подобни.
При едно от убийствата, в Импрунета, бе открита една-единствена гилза. Беше 22-ри калибър, със страничен капсул, надраскана при изхвърлянето както при полуавтоматичен колт, вероятно модел удсман. Всички убийства бяха извършени със същото оръжие. По куршумите не личаха следи от заглушител, но все пак не беше изключено и да е имало.
Паци беше типичен представител на фамилията си, но преди всичко беше амбициозен. Освен това имаше млада и красива жена с вечно отворена човка. Усилията свалиха шест килограма от слабото му тяло. По-младите служители на Квестурата казваха, че е заприличал на койота от анимационните филмчета, дето вечно преследва онази бягаща птица.
Когато някакви млади тарикати заредиха в компютъра на Квестурата програма, която промени лицата на Тримата тенори в муцуни на магаре, свиня и козел, Паци гледа втренчено екрана толкова дълго, че неговата собствена физиономия накрая придоби магарешко изражение.
Над прозореца на лабораторията в Квестурата е окачена сплитка чесън, за да гони злите духове. След като бе постил и разпитал всички заподозрени без никакъв успех, Паци застана пред този прозорец и се загледа в прашния двор. Беше отчаян.
Мислеше за младата си жена, за елегантните й здрави глезени и за нежния пух в долния край на гърба й. Спомняше си как трептят гърдите й, когато си мие зъбите, и как се смее, когато забележи, че я гледа. Мислеше за нещата, които искаше да й даде. Представяше си как разопакова подаръците. Мислеше за жена си във визуални образи. Тя ухаеше и да я докосва беше вълшебно, но в паметта му винаги най-напред се появяваше визуално.
Замисли се за начина, по който му се искаше да изглежда в очите й и който нямаше нищо общо с настоящето — беше се превърнал в боксова круша за журналистите. На всичкото отгоре Квестурата във Флоренция се помещава в сградата на бивша психиатрична болница и карикатуристите се възползваха максимално от този факт.
Паци смяташе, че успехът идва в резултат на някакво вдъхновение. Зрителната му памет беше отлична и, както много хора, чието основно сетиво са очите, смяташе, че прозрението се явява като образ — най-напред нефокусиран, после все по-ясен. Размишляваше върху начина, по който повечето от нас търсят изгубен предмет — видът му се появява в представите ни и го сравняваме с това, което виждаме, като образът се освежава в паметта ни десетки пъти в минута и заема различни положения в пространството.
След това зад музея „Уфици“ избухна бомба — политически атентат, който за кратко привлече общественото внимание и накара Паци временно да изостави разследването около Чудовището.
Дори докато работеше по атентата, образите, създадени от Il Mostro, не го напускаха. Виждаше аранжираните трупове на Чудовището с периферното си зрение, както гледаме покрай предметите, за да ги видим в тъмното. Най-често си представяше двойката, която бяха намерили в каросерията на един пикап в Импрунета — старателно аранжираните трупове, гирляндите цветя, голата лява гръд на жената.
Един ранен следобед Паци излезе от музея „Уфици“ и тъкмо пресичаше улицата покрай Пиаца Синьория, когато пред очите му изникна образ от витрината на един продавач на пощенски картички.
Без да е сигурен от кое конкретно място се бе появил образът, той спря точно на мястото, където бе изгорен Савонарола. Спря и се огледа. Площадът бе пълен с тълпи туристи. Паци усети как по гърба му се плъзга студена вълна. Може би всичко беше само в главата му — образът, стъписването, привлякло вниманието му. Върна се откъдето беше минал и пак извървя същия път.
Ето го — малък, оплют от мухи, огънат от дъжда плакат с репродукция на „Пролет“ от Ботичели. Оригиналът на картината беше зад гърба му, в музея „Уфици“. „Пролет“. Нимфата, окичена с гирлянди отляво, с гола лява гръд, от устните й струят цветя, а бледият Зефир посяга към нея от гората.