Точно така. Труповете в каросерията на пикапа, окичени с цветя, цветя и в устата на момичето. Да. Да.
На това място, където предтечата му бе умрял, увиснал до стената, го осени идеята, образа, който търсеше и тя бе сътворена преди петстотин години от Сандро Ботичели — художникът, който срещу четирийсет флорина бе нарисувал обесения Франческо де Паци на стената на затвора „Баргело“ с примката и всичко останало. Как би могъл Паци да устои на подобно вдъхновение с толкова изтънчен произход?
Трябваше да седне някъде. Всички пейки бяха заети. Видя се принуден да падне дотам, че да покаже служебната си значка и да прогони от мястото му възрастен мъж, чиито патерици наистина не беше видял, докато старият ветеран не се изправи на единствения си крак, крещейки силно и грубо.
Паци се вълнуваше поради две причини. Фактът, че бе открил образа, който използваше Чудовището, беше сам по себе си победа, но много по-съществен бе фактът, че беше видял репродукция на „Пролет“ по време на разпитите на заподозрените престъпници.
Знаеше, че няма смисъл да изтезава паметта си. Изчакваше я, приканваше я, оставяше я да се рее свободно. Влезе в музея и застана пред оригиналната „Пролет“, но не се задържа дълго. Отиде на пазара, докосна муцуната на бронзов глиган, после се качи на колата и подкара към Ипокампо, облегна се на прашния капак на колата, вдъхна мириса на загрято масло от двигателя и се загледа в децата, които играеха футбол…
Най-напред във въображението му изникна стълбището, после площадката и горният край на плаката с репродукцията на „Пролет“, който постепенно се появява пред очите му, докато се изкачва по стълбите. Спомняше си много добре външната врата, но не и улицата, не и някакви лица.
Вещ в изкуството на разпита, заразпитва сам себе си, затършува вторичните сетива…
Когато видя плаката, какво чу?… Дрънчене на тенджери в кухнята на приземния етаж. Когато застана на площадката, пред плаката, какво чу? Телевизор. Телевизор във всекидневна. Робърт Стак в ролята на Елиът Нес от „Недосегаемите“. Усети ли мирис на готвено? Да, готвено. Някаква друга миризма? Видях плаката — НЕ. Не какво видя! Усети ли друга миризма? Все още усещах миризмата на загрятия двигател, на машинно масло… загрято от… Ракордо. Бързото каране по автострадата Ракордо… Къде? Към Сан Касиано. Чух и кучешки лай в Сан Касиано, крадец и изнасилвач на име Джироламо… не си спомням другото му име.
Точно в този момент, когато връзката се осъществява, когато финалният спазъм е загрял бушоните до червено, е най-голямото ни удоволствие. Риналдо Паци бе преживял най-прекрасния момент в живота си.
След час и половина Джироламо Тока беше арестуван. Жената на Тока замеряше с камъни малкия конвой, който отведе мъжа й.
Глава 18
Тока беше заподозрян-мечта. Като младеж, излежал девет години за убийството на мъж, когото заварил да прегръща годеницата му в някаква алея за влюбени. Освен това бе съден за сексуален тормоз над собствените си дъщери и други битови престъпления и бе излежал присъда за изнасилване.
Хората на Квестурата почти разрушиха къщата му, докато опитваха да открият някакви веществени доказателства. Накрая самият Паци намери гилза, докато претърсваше двора, и тя се превърна в едно от малкото физически доказателства, представени от прокуратурата.
Процесът се превърна в сензация. Състоя се в строго охранявана сграда, наречена „Бункера“, където през седемдесетте бяха съдили терористи, взривили флорентинската редакция на вестник „Ла национе“. Съдебните заседатели с церемониални ленти през гърдите, петима мъже и пет жени, осъдиха Тока почти без никакви улики само въз основа на предишните му прояви. Повечето хора смятаха, че е невинен, но мнозина твърдяха, че при всички случаи е перверзник и мястото му е в затвора. На шейсет и пет годишна възраст получи присъда от четирийсет години в затвора „Волтера“.
Следващите месеци бяха златни. Представител на фамилията Паци не се бе радвал на такова внимание във Флоренция от петстотин години, когато Пацо де Паци се бе завърнал от Първия кръстоносен поход и бе донесъл кремъци от Божи гроб.
Риналдо Паци и красивата му жена стояха до епископа в катедралата, когато при традиционния великденски ритуал същите тези кремъци бяха използвани, за да се запали реактивният двигател на модела на гълъб, който излиташе от църквата по специално опъната жица и пръскаше фойерверки за радост на тълпите.