Като всеки добър следовател той бе прецедил и пресял обстоятелствата във връзка с печелившите. Кой би спечелил от изчезването на стария куратор? Той бе ерген, уважаван учен, водил тих и спокоен живот. Единственото, което имаше, бе работата му, а с нея и правото да живее в таванското помещение на Палацо Капони.
Тук беше новият куратор, назначен от борда след изпит по история на Флоренция и староиталиански. Паци бе проверил формулярите за кандидатстване на доктор Фел и клетвените декларации за здравното му състояние.
Приближи се до него, когато членовете на борда събираха нещата си и се разотиваха.
— Доктор Фел?
— Да, комендаторе.
Новият куратор беше дребен и строен. Стъклата на очилата му бяха затъмнени в горния край, а дрехите му бяха много добре скроени дори за Италия.
— Питах се дали сте имали възможност да се запознаете с предшественика си. — Антените на опитния полицай са настроени на дължината на вълната, на която се излъчва страхът. Гледаше доктор Фел много внимателно и долови абсолютно спокойствие.
— Не, нямах тази възможност. Четох обаче няколко негови монографии от „Нова антология“. — Разговорният тоскански диалект на доктора беше също така чист, както и старинният. Ако имаше следа от акцент, Паци не бе в състояние да я долови.
— Знам, че полицаите, които първи са разследвали изчезването му, са търсили в замъка някакво писмо — прощално, предсмъртно, но не са открили нищо. Молбата ми е, ако попаднете на нещо такова сред книжата, нещо лично, колкото и да е маловажно, да ми се обадите.
— Разбира се, комендаторе Паци.
— Личните му вещи все още ли са в двореца?
— Прибрани са в два куфара с опис.
— Ще изпратя… Ще дойда да ги взема.
— Нали ще ми се обадите преди това? Така ще мога да деактивирам алармената система и да ви спестя време.
Този човек е твърде спокоен. По принцип би трябвало да се страхува от мен поне малко. Иска да му се обадя, преди да го посетя.
Разпитът преди малко беше разрошил перушината на Паци. Дързостта на този човек направо го вбеси.
— Доктор Фел, може ли да ви задам един личен въпрос?
— Ако дългът ви го изисква, комендаторе.
— На лявата ви ръка има сравнително скорошен белег.
— А на вашата има скорошна венчална халка. La Vita Nuova? — Доктор Фел се усмихна. Имаше дребни зъби, много бели. Докато Паци се съвземе от изненадата, преди да реши дали трябва да се обиди, или не, доктор Фел вдигна нагоре ръката с белега и продължи: — Синдром на кухата капрална кост, комендаторе. Историята е опасна професия.
— Защо не сте декларирали този синдром във формулярите за здравословното си състояние, когато кандидатствахте за работа тук?
— Бях останал с впечатлението, че подобни наранявания са важни само ако се искат допълнителни помощи за инвалидност. Аз нямам подобни претенции. Нито пък съм инвалид.
— Значи са ви оперирали в Бразилия, откъдето произхождате.
— Във всеки случай не беше в Италия. От италианските власти не съм получил нищо — отговори доктор Фел, сякаш беше убеден, че е отговорил изчерпателно.
Двамата излязоха от залата последни. Паци бе стигнал до вратата, когато доктор Фел го повика.
— Комендатор Паци?
Виждаше го като черен силует на фона на прозореца. Зад него в далечината се открояваше куполът на катедралата.
— Да?
— Мисля, че сте от рода Паци, прав ли съм?
— Да. Как разбрахте? — Паци очакваше да спомене някоя груба вестникарска статия.
— Напомняте ми една фигура от орнаментите на Дела Робиа във фамилния ви параклис в Санта Кроче.
— Да, Андреа де Паци, изобразен като Йоан Кръстител — кимна Паци не без удоволствие.
Риналдо Паци си тръгна и остави стройната фигура на доктор Фел в залата. Последното му впечатление беше изключителната неподвижност на този човек.
Скоро впечатленията му щяха да се обогатят.
Глава 20
Сега, след като сетивата ни са толкова загрубели за пошлото и вулгарното, би било интересно да видим какво все още ни се струва порочно. Кое все още е в състояние да разбуди съвестта ни, вечно готова да се подчинява — дотолкова, че да привлече вниманието ни?
Във Флоренция това беше една изложба, наречена „Зловещи уреди за изтезание“, и тъкмо там Риналдо Паци се срещна с доктор Фел за втори път.
Изложбата, в която бяха показани повече от двайсет класически инструменти за мъчения заедно с обширна документация, беше във внушителната Форте де Белведере — укрепление на Медичите от шестнайсети век, което охранява южната стена на града.