Експозицията се радваше на огромни, неочаквани тълпи посетители — възбудата подскачаше като пъстърва в обществените панталони.
Трябваше да продължи месец, но продължаваше вече шести месец и имаше същата посещаемост като галерията „Уфици“ и доста по-добра от някои по-малки музеи в града.
Собствениците, двама неуспели препаратори на животни, които навремето се прехранваха с карантията на обработваните екземпляри, станаха милионери и осъществиха триумфално турне из Европа с изложбата си и с новите си скъпи костюми.
Посетителите идваха, предимно по двойки, от целия континент, като се възползваха от удълженото работно време, за да обикалят между машините за болка и да четат на четири езика какъв е произходът им и как се използват. Илюстрации от Дюрер и други, наред с различни дневници от онези времена, просвещаваха тълпите в тънкостите на изкуството.
Ето английския текст на един от обяснителните надписи:
Италианските принцове предпочитали да трошат костите на жертвите си с помощта на колело със стоманен обръч, което минавало върху крайника, подпрян отдолу на блокове, както е показано, докато в Северна Европа било по-популярно жертвите да се привързват към колелото, а костите им да се чупят с метални лостове, след което крайниците да се промушват между спиците към периферията на колелото, като многобройните счупвания осигурявали нужната за това гъвкавост спрямо главата и трупа в средата. Вторият метод представлявал по-добро зрелище, но развлечението можело да бъде прекъснато ненадейно, ако късче костен мозък попаднело в сърцето.
Изложбата „Зловещи уреди за изтезания“ не можеше да не предизвика интереса на задълбочените познавачи на най-лошото в човешкия род. Но най-лошото, истинската есенция на човешкия дух, не е в Желязната девица или различните остриета. Същинската грозота е изписана по физиономиите сред тълпата.
В полутъмната каменна зала под осветените, окачени на тавана клетки за прокълнатите, стоеше доктор Фел, истински познавач на лицевите изражения, уловил очилата си в ръката с белега, опрял едната им дръжка до устните си, и гледаше като в унес нижещите се пред него хора.
Риналдо Паци го видя там.
Изпълняваше втората неблагодарна задача за деня. Вместо да вечеря с жена си, трябваше да си пробива път през тълпата, за да разлепва нови предупреждения към влюбените двойки да се пазят от Чудовището на Флоренция, което все още беше на свобода. Същият плакат висеше и над собственото му бюро, поставен там от новите му началници редом със снимките на други издирвани лица от цял свят.
Двамата препаратори, които бдяха заедно над касата, нямаха нищо против да добавят малко съвременен ужас към сбирката си, но приканиха Паци да залепи плаката сам — явно никой от двамата не искаше да остави другия насаме с парите. Неколцина местни го разпознаха и с поздравите си го извадиха от анонимността на тълпата.
Паци закрепи плаката с кабарчета на едно табло за обяви на изхода, където щеше да привлече най-силно вниманието, и насочи към него специалната лампа. Вгледа се в лицата на излизащите двойки и си даде сметка, че много от тях са в размножителен период — не искаше да вижда повече аранжирани трупове, кръв и цветя.
Трябваше да поговори с доктор Фел — моментът беше подходящ да се отбие да вземе вещите на изчезналия куратор, след като се намираха толкова близо до Палацо Капони. Когато обаче отмести поглед от плаката на таблото, докторът беше изчезнал. Не беше и сред тълпата пред изхода. Там, където доскоро се намираше, под клетката за умъртвяване с глад, с нейния свит като ембрион скелет, който сякаш още молеше да го нахранят, се виждаше само каменната стена.
Паци се почувства раздразнен. Започна да си пробива път през тълпата, за да излезе, но не откри доктора.
Пазачът на входа го позна и не каза нищо, когато Паци прекрачи въжето и тръгна към неосветените части на укреплението. Приближи се до парапета и погледна на север, над река Арно. Стара Флоренция беше в подножието — виждаха се куполът на катедралата и Палацо Векио, осветени от прожекторите.
Древната му душа се гърчеше, пронизана от копието на нелепите обстоятелства. Градът сякаш му се подиграваше.
Американското Федерално бюро за разследване беше забило ножа в гърба му до кокала, защото бе казало пред медиите, че психологическият портрет на II Mostro, изготвен в Щатите, няма нищо общо с човека, арестуван от него. „Ла национе“ бе добавил, че Паци е „натикал Тока в затвора с фалшиви доказателства“.