Преди да излезе от магазина и да потегли към летището, Паци купи за жена си пеньоар от прасковено копринено моаре.
Глава 23
Как се държи човек, когато знае, че конвенционалното понятие за чест и достойнство не струва нищо? Когато е съгласен с Марк Аврелий, че мнението на бъдещите поколения няма да струва повече от мнението на сегашното? Възможно ли е в такъв случай да се държиш добре? Желателно ли е да се държиш добре?
Сега Риналдо Паци от фамилията Паци, главен инспектор от флорентинската Квестура, трябваше да реши колко струва честта му и дали има мъдрост, по-трайна от съображенията за чест.
Върна се от Париж навреме за вечеря и малко поспа. Искаше му се да се посъветва с жена си, но нямаше как, макар че присъствието й го успокояваше. След като дишането й стана равномерно, дълго лежа буден. Късно през нощта се отказа от опитите да заспи и излезе навън, за да се разхожда и разсъждава.
Алчността не е нещо непознато в Италия и Риналдо Паци бе погълнал доста с въздуха, който дишаше. Природното му желание да притежава и амбициите му обаче бяха допълнително изострени в Америка, където всяко влияние се усеща по-бързо, включително смъртта на Йехова и възшествието на Мамон.
Когато Паци излезе от сенките на Лоджията и застана на мястото, където Савонарола е бил изгорен жив на площад Синьория, когато вдигна очи към прозореца на обляния в светлина Палацо Векио, където бе умрял предшественикът му, той вярваше, че размишлява. Не беше така. Вече бе взел решението си. Постепенно.
Приписваме определен момент на решението, за да придадем по-голяма стойност на процеса като навременен резултат от рационална и съзнателна мисъл. Решенията обаче се състоят от смесени в едно чувства. Те по-често са комбинация, а не сума.
Паци беше взел решението още когато се качи на самолета за Париж. Беше взел решението и преди час, когато жена му в новия пеньоар беше отзивчива само по задължение. И малко по-късно, когато бе протегнал ръка, за да погали лицето й и да я целуне нежно за лека нощ, и бе напипал сълзи. Тогава, без да си дава сметка, тя бе захапала сърцето му.
Чест ли? Още една възможност да изтърпи дъха на архиепископа, докато палят ракетата в задника на гълъба от платно със свещените кремъци? За да го хвалят политиците, чийто частен живот познаваше повече от добре? Колко струваше да се прочуеш като полицая, заловил Ханибал Лектър? За един полицай похвалите имат кратък период на полуразпад. По-добре ГО ПРОДАЙ.
Мисълта го прониза, блъсна, остави го пребледнял и изпълнен с решимост и Риналдо със силно развитата зрителна памет хвърли заровете, две миризми се преплетоха в мисловното му обоняние — на жена му и на брега на залива Чесапийк.
ПРОДАЙ ГО. ПРОДАЙ ГО. ПРОДАЙ ГО. ПРОДАЙ ГО. ПРОДАЙ ГО. ПРОДАЙ ГО.
Франческо де Паци не бе ударил по-силно с ножа през 1478 година, когато бе притиснал Джулиано към пода на катедралата и в беса си бе пронизал собственото си бедро.
Глава 24
Картончето с пръстовите отпечатъци на доктор Ханибал Лектър е куриоз и почти култов предмет. Оригиналът е поставен в рамка и окачен на стената в секцията по идентифициране на ФБР. Както и при другите картончета на хора с повече от пет пръста, палецът и четирите поредни пръста са на предната страна, а шестият пръст е отзад.
Копия на това картонче обиколиха земята, когато докторът избяга, а отпечатъкът на палеца му се вижда, увеличен, на плаката на Мейсън Върджър с достатъчно подробности, за да може всеки дори минимално подготвен дактилоскопист да го идентифицира.
Свалянето на пръстови отпечатъци не е трудна работа и Паци знаеше как става това. Би могъл също така да направи грубо сравнение за собствено успокоение. Мейсън Върджър обаче искаше отпечатъци върху предмет, така че негови експерти да могат да ги изследват самостоятелно. Мейсън вече го бяха мамили с отпечатъци, взети преди години от старите места на ранните престъпления на доктор Лектър.
Но да вземе отпечатък на доктор Лектър, без той да се усети? Най-важното сега беше да не допусне докторът да се усъмни в каквото и да било. Този човек умееше да изчезва безследно и Паци щеше да остане на сухо.