— Предпочитам да разговаряме само двамата. Ако не възразяваш, кажи му да излезе.
— Това е сестра ми Марго — отвърна Мейсън. — Може да остане.
Марго излезе от тъмното. Колоездачните й гащи шумоляха.
— О, извинете — каза Крендлър и се надигна от стола.
— Здравейте — поздрави Марго, но вместо да улови протегнатата му ръка, взе два ореха от купичката на масата, стисна ги в юмрука си, докато изпращяха силно, и се върна в полумрака пред аквариума, където по всяка вероятност ги изяде. Крендлър чу как черупките падат на пода.
— Добре, да чуем — рече Мейсън.
— За да махна Льовенщайн от Двайсет и седми район, минимум десет милиона долара. — Крендлър кръстоса крака и погледна някъде настрани в тъмнината. Не знаеше дали Мейсън го вижда. — Това ще ми е нужно само за медиите. Мога обаче да ти гарантирам, че е уязвим. Разполагам със сведения.
— Каква е историята му?
— Ще кажем само, че поведението му е било…
— Пари или путка?
Крендлър се почувства неудобно, че Мейсън използва тази дума пред Марго, но на самия Мейсън, изглежда, това не правеше впечатление.
— Женен е, но има връзка със съдия от щатския Апелативен съд. Има няколко решения в полза на негови сподвижници. Тези решения вероятно са съвпадение, но ако телевизията го осъди, друго не ни трябва.
— Съдията жена ли е? — попита Марго.
Крендлър кимна. Все още несигурен дали Мейсън го вижда, добави гласно:
— Да, жена е.
— Жалко — отбеляза Мейсън. — Щеше да е по-добре, ако беше обратен, нали, Марго? Все пак ти самият не можеш да хвърлиш калта. Не може да дойде от теб.
— Разработили сме план, който предлага на гласоподавателите…
— Не можеш самият ти да хвърлиш лайното — настоя Мейсън.
— Просто ще направя така, че комисията да знае накъде да гледа. Така че улучи ли Льовенщайн, лайното ще полепне по него. Ще ми помогнеш ли?
— Мога да ти помогна с половината.
— Пет?
— Нека не подхвърляме просто така „пет“. Нека го кажем с цялото уважение, което му се полага: пет милиона долара. Бог ме е благословил с парите и с тях искам да изпълня волята Му. Ще ги получиш само ако Ханибал Лектър падане в ръцете ми. — Мейсън пое въздух. — Ако това се случи, ти ще станеш господин конгресмен Крендлър, избран в Двайсет и седми район, чист и свободен, и единственото, което ще искам от теб, ще бъде да се противопоставиш на законопроекта за хуманно клане на добитъка. Ако ФБР пипне Лектър, ако ченгетата го открият някъде и му сложат смъртоносната инжекция… ще ти кажа: „Беше ми приятно да се запознаем.“
— Ако някоя местна юрисдикция го пипне, вината няма да е моя. Или пък ако хората на Крофорд извадят късмет и го заловят.
— В колко от щатите със смъртно наказание може да бъде осъден доктор Лектър? — попита Марго. Гласът й беше дрезгав, но плътен като на Мейсън от хормоните, които вземаше.
— Три. И в трите го чакат многократни предумишлени убийства.
— Ако го арестуват, искам да го съдят на щатско ниво — рече Мейсън. — Без дивотии за отвличане, нарушаване на граждански права и така нататък. Искам да получи доживотна присъда и да лежи в щатски кафез, а не във федерален затвор със строг режим.
— Нужно ли е да питам защо?
— Не, освен ако не искаш да ти кажа. Това не е в обсега на закона за хуманно клане — отвърна Мейсън и се изкиска. Говоренето го бе изтощило и той махна на Марго.
Тя мина под светлината и започна да чете от бележника си:
— Искаме да получаваме всичко, при това преди да са го видели от „Поведенчески науки“; искаме докладите на „Поведенчески науки“ веднага щом ги внесат; искаме кодове за достъп до Програмата за залавяне на особено опасни престъпници VICAP и Националния информационен център по престъпността.
— Всяко свързване с Програмата ще трябва да става от обществен телефон — каза Крендлър на мрака, сякаш Марго не съществуваше. — Как ще го направите?
— Мога да го направя — отговори Марго.
— Тя може — прошепна Мейсън в тъмнината. — Пише програми за упражнения с фитнес-машини. Това е малкият й бизнес, благодарение на който не се налага да живее на гърба на брат си.
— ФБР има затворена система и част от нея е зашифрована. Ще трябва да влизате в мрежата през външен телефон точно както ще ви кажа, с портативен компютър, програмиран в Департамента на правосъдието — каза Крендлър. — В такъв случай, ако Програмата VICAP скрие в компютъра код за проследяване, ще стигнат само до Департамента на правосъдието. Купете бърз преносим компютър с бърз модем от някой голям магазин, платете в брой и не изпращайте по пощата никакви гаранционни карти. Купете и допълнителен твърд диск за компресирани файлове. Не се включвайте към Интернет с него. Компютърът ще ми трябва за една вечер, а когато свършите с него, пак ще ми го дадете. Ще ви се обадя. Е, това е.