— Но ти си им предала всичко, което ти е изпратил. Нали си начисто с Крофорд?
— Точно така, по дяволите! Ако ме проверява СПО на Бюрото, ще разбера за какво става дума, струва ми се. Ако е от Правосъдието, не знам.
Департаментът на правосъдието и неговото подразделение ФБР имат отделни Служби за професионална отговорност (СПО), които на теория си сътрудничат, но често влизат в конфликти. Тези конфликти в службите бяха известни като „надпикаване“ и агентите, оказали се по средата, нерядко се давеха. В добавка генералният инспектор в Правосъдието, политическо лице, имаше право по всяко време да се намеси и да поеме всеки по-деликатен случай.
— Ако знаят какво е намислил Ханибал Лектър, ако мислят, че е наблизо, редно е да те предупредят, за да се пазиш. Старлинг, понякога имаш ли чувството… че е наблизо?
Старлинг поклати глава.
— Той не ме притеснява особено. Не и по този начин. Минава много, без дори веднъж да се сетя за него. Познато ти е това оловно чувство, това тежко сиво чувство, когато очакваш нещо с ужас, нали? Дори това го няма вече. Струва ми се, че просто ще знам, ако възникне проблем.
— Въпросът е какво ще направиш, Старлинг. Как ще реагираш, ако изведнъж го видиш пред себе си най-неочаквано? Обмислила ли си този въпрос? Ще му извадиш ли пищов?
— С бързината, с която успея да го измъкна от гащите си.
Ардилия се засмя.
— А после?
Усмивката на Старлинг изчезна.
— Ще зависи от него.
— Можеш ли да го застреляш?
— За да запазя карантията си на мястото й? Шегуваш ли се? Господи, дано да не се случва, Ардилия. Ще се радвам, ако отново го затворят, без никой да пострада, включително той самият. Ще ти кажа нещо обаче… Мисля си, че ако изобщо някога го склещят натясно, бих искала и аз да съм там.
— Не си го и помисляй.
— Ако съм там, шансовете му да се измъкне жив са по-големи. Аз няма да го застрелям, защото ме е страх от него. Той не е човекът вълк. Просто ще зависи от самия него.
— Страх ли те е? Дано да те е страх достатъчно.
— Знаеш ли кое е страшно, Ардилия? Страшно е, когато някой казва истината. Бих искала да отърве смъртоносната инжекция. Ако това стане и го въдворят в някоя психиатрична болница, научният интерес към него е достатъчно силен, за да му осигурят добро лечение. И няма да има никакви проблеми със съкилийници. Ако беше затворен, щях да му благодаря за писмото. Не бива да се ликвидира човек, който е достатъчно смахнат, за да казва истината.
— Трябва да има някаква причина да следят пощата ти. Имат съдебно нареждане, което е някъде под ключ. Още не ни следят, иначе щяхме да забележим. Тези кучи синове обаче са напълно способни да не ти кажат, ако той се появи, дори ако знаят. Пази се утре.
— Господин Крофорд щеше да ни уведоми. Онези не могат да организират каквото и да било във връзка с Лектър, без да го държат в течение.
— Джак Крофорд е бита карта, Старлинг. Не ти се иска да го повярваш, но е така. Ами ако са решили да ти скроят нещо? Задето много говориш, задето не пусна Крендлър да бръкне в гащите ти. Ами ако някой е решил да те орезили? Ей, сега вече наистина трябва да си пазя източника.
— Можем ли да направим нещо за приятелчето от пощата? Трябва ли?
— Кой мислиш, че ще дойде на вечеря?
— Браво, Ардилия!… Чакай малко, мислех, че аз съм канена на вечеря.
— Можеш да си отнесеш порцията вкъщи.
— Благодаря.
— Няма проблем, момиче. Удоволствието е мое.
Глава 47
Когато Старлинг беше малка, тя се премести от дъсчена къща, която стенеше от вятъра, в солидната тухлена сграда на лютеранското сиропиталище.
В паянтовата къща от най-ранното й детство имаше топла кухня, в която понякога споделяше портокала на баща си. Само че смъртта знае къде са малките къщи, чиито обитатели вършат опасни неща срещу мизерни пари. Баща й излезе от онази къща, за да отиде на нощен патрул, и повече не се върна.
Старлинг напусна онази къща върху кобила, която трябваше да бъде заклана, докато убиваха агнетата, и намери нещо като убежище в лютеранското сиропиталище. Оттогава се чувстваше сигурна в институционалните постройки, големи и солидни. Лютераните наистина бяха пестеливи на топлина и портокали и щедри на Исус, но правилата си бяха правила и ако играеш по тях, нямаш проблеми.
Когато нещата опираха до анонимна надпревара или работа на улицата, тя знаеше, че може да си осигури надеждно място. Нямаше обаче дарбата да се оправя в институционалните игри.