— Вярвам в моралните походи и ще подкрепя усилията ви с всичките ресурси на организацията ми. Но вие все още не сте ми казали накъде е насочен този поход.
— Към Париж — отвърна Балон.
— Слушам ви — каза Худ.
— Възнамерявам да арестувам Доминик, да конфискувам документите и софтуера му и после да подам оставка от жандармерията. Адвокатите на Доминик ще се погрижат той никога да не се изправи пред съда. Но докато полагат усилията си, аз ще отида в пресата с пълен каталог на престъпленията му. Убийства и изнасилвания, които е извършил или заповядал, данъци, които не е платил, предприятия и собствености, сменили насилствено притежателите си, и още много, което нямам право да разгласявам, защото съм дал клетва като правителствен служител.
— Драматичен жест — каза Худ. — Но ако френските закони напомнят дори и отдалечено на американските, вие ще бъдете съден и разпнат.
— Вярно — отвърна Балон. — Но моята присъда всъщност ще бъде присъда над Доминик. И когато всичко свърши, той ще бъде опозорен. Свършен.
— Също и вие.
— Само като жандармерист — отвърна Балон. — Ще си намеря друга почтена работа.
— Вашите момчета от екипа по същия начин ли чувстват нещата?
— Не всички — призна Балон. — Те се придържат към… коя е точната дума? Ограниченията?
— Параметрите? — предложи Худ.
— Да. — Балон щракна с пръсти. — Те се придържат към параметрите на мисията. Това е всичко, което искам и от вас. Ако вие ми помогнете да докажа какво представлява „Demain“, ако ми дадете основателна причина да вляза вътре, ще успеем да го пипнем. Още днес.
— Откровен сте. Така или иначе, ще влезем вътре. Et mersi.
След като разговорът приключи, Балон се обади на един стар приятел в Държавния комитет по туризма, за да разбере дали ще могат просто да си извърнат главите на другата страна, когато пристигне самолетът, или ще му се налага да се разправя с идиотите в Париж…
44
Четвъртък, 18:59
Хамбург, Германия
Докато Худ помагаше на Мат Стол да си събере оборудването, Ланг звънеше на летището до Хамбург да подготвят самолет.
— Може би съм изтървал нещо, когато обясняваше на хер Ланг — каза Стол, — но я ми кажи пак защо заминавам за Франция?
— Ще проучиш с Т-лъчите фабриката „Demain“ в Тулуза.
— Това го разбрах — каза Стол. — Но вътре ще влязат други хора, нали? Професионалисти?
Худ погледна към Хаузен. Германецът стоеше на вратата между двата офиса и телефонираше да уреди разрешенията за полета на самолета. Моделът „Лиърджет 36А“ побираше екипаж от двама души и шестима пасажери. При средна скорост от петстотин мили в час трябваше да пристигнат точно навреме.
— Готово — изпухтя Ланг, затваряйки телефона, и погледна часовника си. — Самолетът ще ни чака в седем и половина.
Худ още гледаше Хаузен, когато една внезапна мисъл се стрелна през съзнанието му. Мисъл, от която целият се вледени и после се отврати от себе си. Помощникът на Хаузен бе предал шефа си. Ами ако офисът се подслушваше?
Той дръпна Стол настрана.
— Мат, в последно време нещо не съм във форма. Онова момче, Райнер, може да е поставило тук подслушвателни апаратури.
— Искаш да кажеш като тази ли? — Стол бръкна в джоба на ризата си и измъкна едно миниатюрно пакетче, облепено със скоч. Вътре имаше микроустройство, малко по-голямо от глава на карфица. — Направих проверка на стаята докато ви нямаше. Забравих да ти кажа одеве, нали се бях увлякъл в електронната игра.
— Господ да те благослови, Мат — въздъхна Худ.
— Означава ли това, че мога да остана тук? — запита Стол.
Худ поклати глава.
— Само попитах де — каза разочаровано Мат.
— Нещо не е наред ли? — запита Нанси.
— Няма нищо — отвърна той.
— Просто си стоиш прав и целият си укор към самия себе си. — Тя се засмя. — Спомням си това твое изражение.