— Дайте ми имената на някои от тия високопоставени клечки, които имат технически умения да работят с програми за игри — каза Стол.
— Целият процес ли? — запита Нанси. — Само двама от тях могат да го направят. Етиен Ескабо и Жан-Мишел Орн.
Стол въведе имената, изпрати ги в Оперативния център и помоли за изчерпателен доклад. Докато чакаха, Худ се замисли над нещо, което не му бе давало мира, откакто бе разговарял с Балон. Полковникът не бе проявил почти никакъв ентусиазъм за участието на Хаузен в операцията. Беше го нарекъл човек, който умира да е на първите страници на вестниците.
„Ами ако нещата са много по-зле от това?“ — запита се Худ. Той не искаше да мисли лошо за човек, който изглеждаше добър, но това беше част от професията му. Да пита непрестанно себе си: „Ами ако?“ И след разказа на Хаузен за баща му, военен пилот от Луфтвафе, той си бе задал въпроса: „Ами ако Хаузен и Доминик не са врагове?“ Разполагаше само с версията на Хаузен за случилото се в Париж преди двайсет години. Ами ако двамата действаха съвместно? Господи, Балон бе споменал, че бащата на Доминик натрупал цяло съкровище при изграждането на „Ербус“. Самолети. А Хаузен беше пилот.
Ами ако Райнер бе направил точно онова, което му е бил заповядал шефът? Карайки Хаузен да изглежда като жертва на игра, възбуждаща расова омраза, той вкарваше Балон, Оперативния център и германското правителство в една много смущаваща ситуация. Кой би атакувал Доминик пак, ако те не откриеха нищо?
— Аха! — възкликна Стол. — Тук вече си имаме няколко потенциални прогнили ябълки. Съгласно юридическите архиви на Лоуел Кофи, през 1981 година мосю Ескабо е бил осъден от парижка фирма за кражба на търговски тайни от IBM относно процес на възпроизвеждане на битмапови графики. „Demain“ е платила, за да потули случая. А срещу мосю Орн са били повдигнати и после оттеглени обвинения за криминално деяние. Изглежда, е получил френски патент за един авангарден четирибитов чип, за който една американска компания твърди, че бил откраднат от тях. Само че не успели да го докажат. Също така не успели да открият личността, за която се предполага, че е задигнала…
Спря да чете, бавно вдигна глава и погледна първо Худ, после Нанси.
— Прав сте — каза тя. — Няма две личности с име Нанси Джо Босуърт. Аз бях.
— Всичко е наред — опита се да го успокои Худ. — Знаех всичко за това.
Стол кимна като в някакъв унес и се втренчи в Нанси. После каза:
— Извинете, но като програмист трябва да ви кажа, че това е било крайно неетично.
— Знам — отвърна Нанси.
— Стига, Мат — предупреди го рязко Худ.
— Добре де — отвърна Стол и се обърна към илюминатора.
„По дяволите!“ — каза си внезапно Худ. Той укоряваше Стол, вместо да се замисли как така Нанси се бе пръкнала пред него в парка. И то тъкмо когато беше с Рихард Хаузен. Дали беше случайност, или и двамата бяха в някакъв дяволски сговор с Доминик? Внезапно се почувства страшно несигурен и страшно глупав. В разгара на ситуацията, в страстното си желание да не позволи на Доминик да хвърли в хаос Америка, той съвсем бе забравил за всякаква сигурност и внимание. Нещо повече, бе допуснал групата му да се разцепи. Експертът му по сигурността, Боб Хърбърт, скиташе някъде сам из германската провинция.
А може би неволно се заблуждаваше, поддавайки се на моментен пристъп на паника? Може би Хаузен беше чист? Усещаше го чист с цялото си същество. Разумът обаче му казваше да пробва всички варианти и да разбере. Още преди да стигнат „Demain“, ако беше възможно.
Остана до Стол, а Нанси се върна на креслото си. Нямаше щастлив вид и не се опитваше да крие това. Стол беше отвратен и също не се опитваше да го крие. Единствено Худ се стараеше да не показва чувствата си.
В момента, в който Елизабет се обади по вътрешната уредба да обяви, че се снижават за кацане в Тулуза, Худ небрежно взе лаптопа от Стол.
— Искаш да си поиграеш ли? — попита Стол.
— Да — отвърна Худ и набра върху екрана съобщение: „Мат, не говори. Свържи ме с Даръл.“
Стол го свърза, Худ бързо въведе персоналния си код, после написа: „Даръл, трябва ми всяка подробност, която можеш да измъкнеш от досието на германския заместник-министър на външните работи Рихард Хаузен. Провери данъчните архиви от седемдесетте години насам. Търси за работа в «Ербус» или за човек на Дюпре или Доминик от Тулуза. Също така ми трябват подробности от следвоенния живот и дейност на Максимилиан Хаузен от Луфтвафе. Обади ми се, щом откриеш нещо. Дай ми всичко, което си открил най-късно до 16:00 ваше време.“