Выбрать главу

— Пол!

Худ и Хаузен се втренчиха в Стол. Балон вече тичаше към него.

— Какво има? — запита Худ.

— Колкото и да се мъча и да ръчкам машинката си, тя не е достатъчно бърза. Тъкмо се канех да звъня в Оперативния център за помощ, но Нанси намери по-добър вариант.

— При другите игри на „Demain“ може да се прескочи на следващото ниво с командата „Пауза“ и с движение на стрелките от клавиатурата в определена последователност — надолу, нагоре, нагоре, надолу, наляво, надясно, наляво, надясно.

— И?

— И вече сме на второто ниво на играта, без да се налага да изиграваме първото.

— Възможно ли е Доминик да е бил толкова глупав, че да постави същите евтини кодове в една от тия игри?

— Точно в това е работата — отвърна Нанси. — Тя е вече в компютъра. Трябва да се отстрани, не да се вкара. Някой някъде по веригата е забравил да я изтрие.

Балон се бе изпънал като струна и гледаше към фабриката. После попита Мет:

— Съхранихте ли играта на компютъра си?

— Скокът от първо на второ ниво е копиран и съхранен — отвърна Стол.

Балон включи радиото си и нареди:

— Сержант Сен Мари. Напред!

57

Четвъртък, 22:12

Вюнсторф, Германия

Манфред замахна с ножа към гърдите на Боб Хърбърт.

За човек, който може да се изправи, отбраната срещу нападение с нож е относително проста работа. Мислите за предмишницата си като за лост. Протягате го нагоре или надолу и захващате противниковата предмишница с вашата. После извивате този ваш лост, като го използвате, за да отклоните момента на нападателя нагоре и настрани, навътре и настрани или надолу и настрани. В същото време се дърпате встрани от хода му. Това ви позволява да се подготвите за следващия напад или замах. Или още по-добре, след като по всяка вероятност сте оголили страната или гърба на нападателя чрез маневрата си, вие да му вземете здравето.

Ако сте близо или по-ниско от нападателя, пак използвате предмишницата си за защита. Само че сега вече първо свивате ръката си в лакътя. Образувайки по този начин буквата „V“, вие захващате здраво атакуващата ви ръка. Задържайки този контакт между двете предмишници, вие насочвате ръката нагоре, надолу или настрани, точно както правите при самоотбраната с права ръка. Единствената разлика е там, че трябва да блокирате по-близо до китката си, отколкото до лакътя си. В противен случай ножът може да се плъзне под лакътя ви и да ви наръга.

Тъй като Манфред замахваше надолу, Боб Хърбърт трябваше да свие лакътя си, за да го спре. Той повдигна лявата си ръка нагоре, с предмишницата над челото си и свит юмрук. И в мига, в който посрещна и спря атакуващата ръка, удари челюстта на Манфред със силен десен прав. Побеснелият германец обаче почти не беше впечатлен от удара. Той дръпна назад блокираната си ръка, изви я надясно и замахна наляво към гърдите на Хърбърт.

Хърбърт отново блокира. Някъде зад себе си долови писъка на Джоди. Но той беше прекалено съсредоточен, прекалено решен да отхвърли този звяр в човешки облик, за да й извика да бяга. Повечето войници, загинали в ръкопашен бой, дължат смъртта си на мигновено разсейване, а не защото не знаят какво да правят.

Успя да стисне юмрука на нападателя и рязко го извъртя.

Китката на Манфред изпращя със сух трясък, ножът се изплъзна от пръстите му и падна на земята. Но обезумелият германец зави от бяс и заби коляното си в корема на Хърбърт. Той се прегъна на две в количката и Манфред се стовари отгоре му. Приковал Хърбърт с тежестта си, германецът се приведе над него, вдигна ножа и го заби през облегалката на стола. Острието разряза с пукот кожената тапицерия. Джоди изпищя.

Манфред отново заби ножа. И отново. В следващия миг нещо силно изгърмя и той спря да ръга и посегна към шията си. Ножът падна от ръката му, а Манфред се изтъркули от количката, сгърчи се и застина. Джоди го беше улучила в гърлото, точно под челюстта.

— О, Господи — простена тя. — О, Господи!

— Добре ли си? — попита Хърбърт.

— Убих човек — изплака тя.

— Нямаше друг избор. Тя заскимтя.

— Убих го. Убих човек.

— Не — изрече настойчиво Хърбърт и търкули количката към нея. — Ти спаси човек. Мен.

— Но аз… го застрелях.

— Трябваше. На много хора им се е налагало да убиват по време на война.