Първата част от операцията, макар и рискована, мина успешно, но щом Боасар се спусна, хеликоптерът внезапно се гмурна. Тласъкът отхвърли Маниго към колоната на роторната втулка и само бързината на рефлексите го спаси — той успя да сграбчи изпускателната тръба. Боасар се задържа за стабилизатора, буквално провисвайки напред.
Огъст се втренчи в тях. Очакваше да скочат.
Не скочиха. Но и не можеха да направят почти нищо.
Доведен до отчаяние от разстоянието, мрака на нощта и вятъра, Огъст стискаше ръба на люка. После изкрещя на старши авиатор Тейлър:
— Пусни пак подемника! И аз слизам!
— Сър, вятърът и ъгълът… вече не може!
— Веднага! — изрева Огъст, издърпа един парашут от шкафа с екипировката и го нахлузи. — Ще го закача за опашната секция. Ще изтеглим този боклук горе.
— Сър, подемникът е пробван с пределен товар осемстотин килограма, а хеликоптерът…
— Знам. Но докато роторът му се върти, той не е мъртво тегло. Кажи на пилота да се движи паралелно с него, каквото и да става. Ще ти светна два пъти с фенерчето, щом го закача, после радираш на пилота да обърне назад!
Самолетът пореше неуморно небето. Кабелът се развиваше и Огъст се спускаше под ъгъл към хеликоптера. За миг се усука около кабела, но се оправи и успя да сграбчи стабилизатора. Запълзя по-далеч от Боасар, за да не дебалансира хеликоптера, стигна опашната стрела и завъртя кабела около нея. Кабелът изпука, изпъна се и застина.
Огъст бе уловил рибата си.
Заплъзга се напред по стрелата към Маниго. Челният вятър свирепо изцеждаше силите му с всеки пропълзян сантиметър. Вече наближаваше кабината, когато хеликоптерът внезапно изви на запад. Самолетът със закъснение взе същата корекция. Кабелът се размота докрай и хеликоптерът силно потрепери, но подемникът издържа на удара.
Огъст погледна да се увери, че Маниго е наред, после погледна надолу. Краката му бяха на метър и половина от шасито за приземяване. Отдолу зееше бездна, но пък краищата на шасито бяха точно под него.
Той прибра ръце до тялото си и си припомни всички правила при планирането. Не беше сложно: или успяваш, или не.
Смъкна ръкавиците си и ги пусна по вятъра. Разкопча металната скоба, която държеше въжето към опашната стрела. И скочи.
И успя. Вкопчи се в задния амортизатор на шасито, обви го с лявата си ръка и успя да се придърпа. Вятърът беше силен и той провисна под ъгъл от 45 градуса, удряйки се с цялото си тяло в багажното отделение.
Видя как пилотът погледна назад към него. Между седалките имаше някакъв човек, проснат на пода — мъчеше се да се изправи. Пилотът се опита да хвърли хеликоптера в друг шюнж. Кабелът пак издържа и двете летящи машини се разтърсиха. Пилотът пак погледна назад. Този път обаче не гледаше към Огъст, а към кабела.
Бавно започна да издига хеликоптера. Огъст с ужас проумя какво се опитва да направи. Да пререже кабела с витлата на ротора. Ако не успееше, щеше да повлече всички надолу.
Огъст яростно задраска, опитвайки се да преметне крака си над шасито. И щом получи опора, се пресегна към вратата на кабината и буквално я изтръгна от пантите и се сгромоляса в отделението за пътниците. Само с два скока се озова в пилотската кабина. Прекрачи проснатия на пода мъж, сви ръка в типично атакуваща поза от джиуджицу, с лакът на нивото на кръста, и халоса пилота отстрани по главата. Светкавично повтори и потрети удара си, после издърпа зашеметения мъж от седалката, хвана лоста и викна:
— Хаузен, ставай! Хващай лоста и управлявай тая дяволска машина!
Германецът бавно, с огромно усилие изпълзя върху седалката на втория пилот.
— Бързо! — изкрещя Огъст. — Нямам никаква представа какво правя в момента!
Хаузен рухна върху седалката, прокара ръкав през кръвясалите си очи и пое лоста.
— Всичко е наред — каза германецът. — Аз… аз ще го оправя…
Полковникът скочи, удари още веднъж Доминик и отиде до отворения люк. Боасар пълзеше към Маниго.