— Успяхме! — изрева Огъст. — Развързвай кабела! Боасар потвърди, че е разбрал, и Огъст хлътна обратно в хеликоптера и извика на Хаузен:
— Как сте?
— Ще се оправя — отвърна изтощено германецът.
— Дръжте така, докато не ви се обадя — каза Огъст. — После потегляме обратно към фабриката.
Хаузен кимна. Огъст се приведе над Доминик, вдигна го, тръшна го в една седалка и застана пред него.
— Не знам какво сте направили — каза Огъст, — но се надявам, че е било достатъчно лошо, за да ви осъдят на смърт.
Макар и зашеметен и облян в кръв, Доминик успя да вдигне очи към него и да се усмихне.
— Мен можете да спрете — изфъфли той, — но не и нас. Ненавистта… е по-ценна от златото. Огъст се усмихна студено. И замахна за пореден път.
— Ето ти процент от печалбата ми — каза той.
Главата на Доминик клюмна, а Огъст се върна обратно до отворения люк. С треперещи от изтощение ръце помогна на Маниго да се вмъкне вътре. Когато Боасар най-накрая успя да развърже кабела, помогна и на него. После затвори вратата и рухна изтощено на пода.
Тъжното беше, че копелето беше право. Ненавистта и възбудителите й продължаваха да процъфтяват. А той воюваше с тях. При това воюваше много добре. И все още си го биваше, беше длъжен да си го признае. И макар да беше нужно време мозъкът му да сподели разбиранията на сърцето, той знаеше, че когато кацнат, трябва да се обади на един човек по телефона.
70
Петък, 00:53
Тулуза, Франция
Докато самолетът се завърне, хората от жандармерията бяха овладели фабриката. Разделиха якобинците и ги натикаха в различни помещения, като всеки имаше по двама пазачи. Балон отдавна бе на мнение, че мъчениците и героите са или ексхибиционисти, или играчки с часовников механизъм. И че ако около тях няма хора да ги виждат или провокират, не са способни на нищо. Скоротечното рухване на Новите якобинци усили вярата му и в още нещо. Че те са страхливи животни, нападат на глутница и нямат куража да се бият, ако бъдат изправени пред равностойни или превъзхождащи ги сили.
Но каквато и да беше истината, съпротивата беше преодоляна и местната полиция беше призована да отведе пленниците. Повикаха и линейка, макар че Балон настояваше да го превържат на място и да изчака, докато се върнат самолетът и хеликоптерът. Заедно с другите той чакаше как ще завърши битката във въздуха. Никой не знаеше какъв ще е изходът от двубоя до момента, в който пилотът на „Оспри“ не се обади по радиото с вестта за залавянето на Доминик.
Когато самолетът се приземи, последван от хеликоптера, полковник Огъст лично изведе Доминик. Излязоха един до друг и Огъст го държеше в желязната си хватка.
Доминик не направи опит за бягство. Едва се държеше на крака. Огъст мигновено го предаде на жандармерията. Вкараха го в микробуса заедно с Балон и четирима от хората му.
— Кажете на хер Хаузен, че може да изпълни първите страници — засмя се Балон преди да отпътуват. — Кажете му, че лично аз ще напиша заглавията им!
Огъст го увери, че ще го направи.
Пилотът на „Оспри“ вече бе повикал лекарския екип на НАТО. Макар порезните рани и ожулванията на Боасар и особено на Маниго да бяха предимно повърхностни, те се нуждаеха от лекарски грижи. А Маниго бе пукнал и две ребра.
Хаузен беше в по-лошо състояние. При усилията си да запази съзнание и да се съсредоточи по време на обратния полет той непрекъснато бе разговарял с Огъст. Каза, че Доминик първо се опитал да го удуши. И всеки път, когато Хаузен успявал да се измъкне и да посегне към уредите за управление, Доминик го ритал или удрял. Миг след като хеликоптерът кацна, Хаузен заби лице върху лоста за управление почти в безсъзнание.
Худ се качи в хеликоптера и седна до него да чакат заедно лекаря от НАТО да приключи с пострадалите при атаката на фабриката.
Хаузен вдигна глава и слабо се усмихна, после каза:
— Пипнахме го.
— Ти го пипна — каза Худ.
— Бях готов да умра, само и само да съм сигурен, че ще погубя и него — рече Хаузен. — Аз… изобщо не мислех за вас. Съжалявам.
— Не е необходимо да се извиняваш — каза Худ. — Всичко мина добре.
После лекарят дойде и изнесоха Хаузен. Худ и Мат Стол го изпратиха до линейката. Когато тя тръгна, Худ каза:
— Тази нощ ти беше истински герой, Мат. Благодаря ти.