— Напротив — изрече белокосата сенаторка през прозореца, докато минаваха покрай него. — Закъснели сме някъде с двайсет и пет милиона долара.
Триото се насочи към едно невзрачно двуетажно здание, което се издигаше близо до резервната писта на военноморските сили в базата „Андрюс“. По време на студената война сградата с цвят на слонова кост бе представлявала етапен пункт за екипажите на самолетите. В случай на ядрена атака тяхната работа щеше да бъде евакуацията на най-важните правителствени служители от Вашингтон.
А сега, след една козметична операция на стойност сто милиона долара, сградата бе станала щаб на Оперативния център, седалище на Националния център за справяне с кризисни ситуации (НЦСКС). Седемдесет и осемте щатни служители, които работеха тук, бяха тактици, логистици, войници, дипломати, аналитици в разузнавателната дейност, компютърни специалисти, психолози, експерти по разпознаването, специалисти по околната среда, адвокати и лица за връзки с медиите. НЦСКС използваше и общ персонал по поддръжката съвместно с министерството на отбраната и ЦРУ и управляваше тактическия ударен отряд „Страйкър“.
Колегите на сенаторката Фокс бяха с добра памет и не забравяха да й напомнят, че тя е един от авторите на схемата с НЦСКС. Имаше време, когато тя подкрепяше усилията на Центъра. Първоначално Оперативният център беше създаден да взаимодейства с и да служи като спомагателно звено към Централното разузнавателно управление, Националната агенция за сигурност, Белия дом, Държавния департамент, Министерството на отбраната, военното разузнаване и канцеларията на Националния център по разпознаване и анализ на заплахите. След като обаче бяха успели да се справят с една ситуация с взети заложници във Филаделфия, която им бе сервирал един доста неопитен агент на ФБР, и след като бяха разкрили и обезвредили опит за саботаж срещу космическата совалка, Оперативният център си бе извоювал равна позиция с останалите агенции, и дори нещо повече. Това, което беше замислено като служба за филтруване на информация с параметри специални оръжия и тактика, сега вече имаше като единствена задача да наблюдава и/или да предприема действия по целия свят.
Към тази единствена задача беше придаден и нов бюджет от шестдесет и един милион долара. Бюджетът беше с четиридесет и три процента по-висок от този за втората година, който пък на свой ред беше само с осем процента по-висок от първата. Бюджет, който петдесет и две годишната сенаторка от Калифорния с четиригодишен мандат нямаше никакво намерение да одобрява. Не и когато наближаваха избори. Не и с приятели в ЦРУ и ФБР, които настояваха за равен подход. Пол Худ беше неин дългогодишен приятел и тя бе използвала влиянието си върху президента, за да му помогне да заеме поста на директор. Той обаче, заедно с упорития си като магаре заместник Майк Роджърс, трябваше да свие мащабите на операциите си.
Уинтър паркира колата зад една огромна бетонна саксия, предназначена да служи като барикада срещу потенциални терористични акции. Слязоха и прекосиха застлания с каменни плочи тротоар, прокаран сред късо подстриганата трева. Пред стъклената врата видеокамера засне образите им. Миг по-късно от високоговорителя под камерата се разнесе женски глас и ги покани да влязат. Разнесе се бръмчене и Уинтър отвори вратата.
Вътре ги посрещнаха двама въоръжени стражи. Единият бе застанал пред пропуска, а другият стоеше зад преграда от бронирано стъкло. Стражът отвън провери документите им за самоличност от Конгреса, прокара портативен детектор на метал по куфарчето и после ги придружи по коридора. В дъното имаше асансьор, а пред него пазеше трети въоръжен страж.
— Като гледам, можем да икономисаме на бюджета петдесет хиляди долара — обърна се Барбара към Нийл, щом вратите на асансьора се затвориха. Помощниците изразиха шумно единодушието си, докато асансьорът препускаше надолу, към подземията, откъдето се ръководеше реалната дейност на Оперативния център.
Пред асансьора бе застанал четвърти страж, пак въоръжен. Само че този път беше жена.
— Седемдесет и пет хиляди — обърна се отново към помощниците си Барбара.
Отново показаха удостоверенията си за самоличност и жената ги насочи към една приемна.
Сенаторката Фокс я изгледа злобно.
— Тук сме, за да се срещнем с генерал Роджърс, а не да чакаме благоволението му.
— Съжалявам, госпожо. Той не е тук.
— Не е тук ли? — Сенаторката погледна часовника си и шумно изпръхтя. — Господи, а пък аз си мислех, че генерал Роджърс живее тук. — Тя отново прониза дежурната с поглед. — Има ли телефон в колата си?