— Да, госпожо.
— Обадете му се, ако обичате.
— Съжалявам, но не разполагам с този номер. Само мистър Ейбръм го знае.
— Тогава се обадете на него — заповяда сенаторката. — Кажете на мистър Ейбръм, че бихме искали да го видим. Предайте му също така, че не обичаме да чакаме в приемни.
Дежурната телефонира на помощник заместник-директора. Макар че смяната му официално приключваше в шест сутринта, той имаше пълномощията да изпълнява задълженията на директора в негово отсъствие.
Докато тя набираше номера, вратата на асансьора се отвори и се появи отговорничката по политическите и икономическите въпроси Марта Макол. Красивата четиридесет и девет годишна чернокожа жена беше закачила киселото си сутрешно изражение, но мрачното й настроение изчезна в мига, в който зърна сенаторката.
— Сенатор Фокс! — възкликна тя. — Как сте?
— Карам я още — отвърна сенаторката. Стиснаха си ръцете и Марта прехвърли погледа си от сенаторката върху младата пазачка и попита:
— Какво има?
— Не знаех, че Супермен има нужда от сън — отбеляза сенаторката.
— Супермен? — повдигна вежди Марта.
— Генерал Роджърс.
— О! — изсмя се Марта. — Ясно. Той спомена, че ще се отбие до Скуайърс тази сутрин.
— Без съмнение, за да се погрижи за момчето — каза сенаторката.
Пазачката извърна смутено глава. Марта протегна ръка.
— Защо не изчакате в офиса ми? Ще поръчам да донесат кафе и кроасани.
— Кроасани? — ухили се сенаторката и се извърна към Нийл. — Седемдесет и пет хиляди и двеста.
Двамата мъже се ухилиха, Марта също. Сенаторката знаеше, че Марта няма представа за какво става дума. Просто се бе усмихнала, за да не се дели от общото настроение. Нямаше нищо лошо в това; само дето усмивката й демонстрираше прекалено голям брой зъби, без да казва нищо за собственичката им. Истината беше, че сенаторката не мислеше, че Марта има чувство за хумор.
Тръгнаха по застлания с килим коридор.
— Как вървят нещата в Комисията по контрола върху разузнаването? — запита Марта. — Не съм чула за никакви сериозни последствия след мисията на групата в Русия.
— Като знам, че успяха да предотвратят преврат, не съм изненадана — отвърна сенаторката.
— Аз също — каза Марта.
— Последното нещо, стигнало до ушите ми, е че президентът Жанин казал на помощниците си в Кремъл, че иска да сложи паметна плоча на моста — след като го възстановят, разбира се — в чест на подполковник Скуайърс.
— Това би било чудесно! — възкликна Марта.
Стигнаха офиса й и Марта въведе кода с клавиатурата, вградена в касата. Вратата се отвори с рязко изщракване и тя се отмести, за да пропусне сенаторката и помощниците й.
Бил Ейбръм се втурна при тях още преди Марта да настани сенаторката в креслото.
— Добро утро на всички — обяви веселият мустакат офицер. — Исках само да ви съобщя, че генерал Роджърс ми се обади само преди минута и ми каза, че ще закъснее малко.
Продълговатото лице на сенаторката Фокс се удължи още повече, а веждите й се надигнаха.
— Проблеми с автомобила ли? — запита тя.
— Попаднал е в задръстване. Каза, че си нямал и представа колко се било влошило движението по пътищата напоследък.
Сенаторката рухна в мекото кресло. Помощниците й останаха изправени зад нея.
— Не спомена ли господин генералът защо е закъснял? Той знае отдавна за уговорката ни.
— Да, не е забравил — каза Ейбръм. Дребните му мустачки се надигнаха от едната страна. — А… каза също така да ви предам, че бил ангажиран в симулация на реални бойни действия с персонала на ударната група.
Марта стрелна злобно Ейбръм.
— За тази сутрин нямаше насрочени никакви симулации на бойна тревога. — Злобата в погледа й се усили. — Да не е пак някоя от идиотските им битки в басейна…
— Не — побърза да я увери Ейбръм и подръпна края на вратовръзката си. Било нещо друго. Нещо извънредно. Сенаторката поклати глава и каза ледено:
— Ще почакаме.
Боби Уинтър още държеше куфарчето. Когато сенаторката проговори, той го остави на пода до креслото.
— Ще почакаме — повтори сенаторката, — защото това, което имам да казвам, не търпи отлагане. Но аз ви обещавам, че когато генерал Роджърс най-накрая благоволи да пристигне, ще завари един Оперативен център коренно различен от онзи, който е напуснал снощи. — Вирнатото й носле се вирна още повече. — Коренно различен.