Тъй като линията не беше обезопасена, Хърбърт не посмя да иска подробности. Но знаеше, че по-голямата част от агентите на Хъбард в Германия са ангажирани със спирането на потока контрабандно оръжие от Русия, докато израелците следяха потока от оръжия към арабските страни.
— Изглежда, момчетата на Бог още почистват кашата с Русия — каза Алберто. Имаше предвид генерал Богдан Лоте от полското разузнаване и избегнатата на косъм война с Русия.
— Искаш ли да се посмееш малко? — запита Алберто.
— Не ми е много до смях, но няма да ми се отрази зле — отвърна Хърбърт.
— Като оглеждам списъка, единствената помощ, която може да получим, е от Бернар.
Ако ситуацията наистина не беше толкова сериозна, Хърбърт щеше да се посмее от сърце.
— Да ни помогнат? — повтори той. — Това няма да стане. Никога.
— Може — каза Алберто. — Нека само да ти прочета този доклад от Даръл.
Бернар беше полковник Бернар Бенжамен Балон от групата за намеса в извънредни ситуации към националната жандармерия. Погледната в исторически аспект, тази организация за налагане на закона ставаше глуха и няма, когато станеше въпрос за престъпления, породени от расова ненавист, особено тези, насочени срещу евреи и имигранти. Жандармерията си имаше и споразумение с германците. Условието беше, че ако френските агенти не използват територията на Германия за своя дейност, германците няма да огласят имената на стотиците хиляди колаборационисти, подпомагали нацистите през Втората световна война. Някои от тези мъже и жени сега бяха видни бизнесмени и политически лидери и се осланяха на френските разузнавателни служби, за да си вършат работата.
Самият Балон, надхвърлил четиридесетте, беше един от най-коравите ловци на престъпници, които Хърбърт беше срещал. С неукротимата си енергия той дърпаше след себе си жандармерията, изваждайки я от апатията й.
Но въпреки това Балон се отчиташе пред правителството си. А това правителство не обичаше особено Съединените щати. Французите бяха на гребена на един нов и възроден национализъм, надхвърлящ всичко познато до този момент; те дори изхвърляха английските думи от речника си, американските храни от менютата си и холивудските филми от екраните си. Представата, че французите биха подпомогнали американското правителство, беше направо абсурдна.
— Бернар се е сблъскал с проблем във Франция и търси възможна връзка между вражески елементи във Франция и Германия. Миналия месец се е свързал с Главното И, а те от своя страна са се свързали с Даръл. Даръл подпомогнал Бернар да получи някаква информация.
„Главното И“ беше жаргонът, използван по откритите телефонни линии вместо името на Интерпол. Даръл беше връзката не само между Оперативния център и ФБР, но вършеше същата работа и с Интерпол и другите международни полицейски организации.
— Каква информация по-точно е поискал Бернар? — запита Хърбърт. Нямаше никакво, ама никакво желание да ходи да проси от французите.
— Отсъства във файла — каза Алберто. — Била е само за четене и след това подлежала на унищожение. Ще трябва да отида при Даръл за нея.
— Направи го — каза Хърбърт. — И ми се обади веднага щом научиш нещо.
— Добре — отвърна Алберто. — Има ли обезопасена линия, по която да се свържеш?
— Нямам време за това — каза Хърбърт. — Ще трябва да рискуваш и да ми се обадиш до стола. Не забравяй да информираш и генерал Роджърс.
— Разбира се. Къде да му кажа, че ще се намираш?
— Кажи му, че се каня да проверя няколко теории за Дните на хаоса. Между другото, имаш ли нещо в компютъра за центъра, откъдето се ръководят?
— Имаш предвид някакво отделение в психиатрията ли?
— Не е смешно — каза Хърбърт.
— Извинявам се — каза Алберто. — Един момент… През последните години повечето от участниците са давали старт на събитията с бирен тост в шест часа в Бирената зала на Хановер.
— Защо ли не съм изненадан? — запита се на глас Хърбърт. Зловещият Бирен пуч в Мюнхен през 1923 година, когато Хитлер бе направил първия си неуспешен опит да завземе властта в Германия. Само че там, където Хитлер се бе провалил, тези хора очевидно разчитаха да успеят.
После Хърбърт затърси по телефона автомобил с ръчно управление на газта и спирачката. Няколко компании даваха под наем автомобили, приспособени за качване на хора с инвалидни колички плюс шофьори, но Хърбърт ги отказа. Възнамеряваше да поразузнае в бърлогата на врага и не искаше да подлага други хора на риск.