Имаше поне една малка утеха. Той също щеше да се измъкне, без да си плати. А фактът, че бе халосал здравата онова говедо, почти компенсираше бирената баня.
От тълпата се отдели човек и ги последва. Беше един от помощниците на Карин Доринг и беше инструктиран да следи за всеки, които може да наблюдава празненството.
Той проследи как полицаят помогна на Хърбърт да се качи в колата, как постави количката отзад и как остана, докато Хърбърт отпътува.
Младежът извади телефон от вътрешния джоб на блейзъра си, обади се някъде и съобщи номера на колата и марката й. После се върна в Бирената зала.
След няколко секунди един микробус потегли след Боб Хърбърт.
27
Четвъртък, 16:00
Хамбург, Германия
— Какъв е проблемът? — попита Худ. Ланг изглеждаше пребледнял, а Стол бясно блъскаше клавишите.
— Става нещо действително безкрайно мръсно — произнесе Стол. — Ще ти покажа само след секунда… тъкмо пускам една диагностична програма, опитвам се да разбера как се е вмъкнало.
— Къде да се е вмъкнало? — попита Хаузен. — И какво е?
— Сега ще видите — каза Стол. — Не съм много сигурен, че искам да се опитам да го опиша.
Худ започваше да се чувства малко като Алиса в Огледалния свят. Всеки път, когато се огледаше, хората и събитията ставаха все по-странни и странни.
— Проверявах капацитета на кеш-паметта ви и открих един файл, който е бил приет в един и дванайсет днес.
— В един и дванайсет ли? Но тогава ние обядвахме.
— Точно.
— Но тук нямаше никого, хер Стол, освен ако не броим Райнер.
— Знам — отвърна Стол. — Между другото, него вече го няма.
— Как така? — изненадано попита Хаузен.
— Духна — каза Стол и посочи към приемната. — Още щом седнах на стола, той си взе сака и италианското яке и изчезна. Но едно нещо поне е сигурно. Райнер ви е оставил малко любовно писъмце, което ей сега ще ви покажа. Първо обаче искам да видите това.
Чевръстите пръсти на Стол набраха командите и екранът от син се превърна в черен. Бели ивици го разрязаха хоризонтално, свиха се до парчета бодлив тел, после отново се промениха, оформяйки думите КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ЛАГЕР. Накрая думите се превърнаха в червени, разливайки се в кръв, която запълни целия екран.
Последваха въвеждащи изображения. Първо се появи порталът на Аушвиц с надписа „Arbeit macht frei“.
— Работата прави човека свободен — преведе Ланг.
Последва поредица детайлни човешки фигури, оживени от компютъра. Тълпи мъже, жени и деца, преминаващи през портала. Мъже в раирани лагерни униформи, изправени с лице към стената, докато стражи ги шибаха с бичове. Мъже остригвани до голо. Годежен пръстен, протяган на член на есесовската команда „Мъртвешка глава“ в замяна на обувки. Прожектори, пронизващи здрача на ранното утро, докато един есесовец ревеше: „Arbeitskommandos austreten!“
— Работните групи да излязат пред строя — преведе Ланг. Ръката му забележимо трепереше.
Работници с лопати и кирки. На излизане от главния портал сваляха шапките си в знак на почит към лозунга. Стражите ги ритаха и блъскаха. Закараха ги да работят на някакъв път. Изведнъж една група захвърли лопатите си и се втурна към гората. И в този момент играта започна. Едно меню предложи на играча избор на езици. Стол избра английския.
Есесовец се приближи в едър план и заговори от екрана. Лицето му беше оживена фотография на Хаузен. Зад него се виждаше пасторална гледка: дървета, река и някакъв замък.
— Двайсет и петима затворници са избягали в гората. Вашата задача е да разпределите силите си така, че да ги откриете, като в същото време поддържате производителността на лагера и продължите да преработвате телата на низшите същества.
Заредиха се сцени с управлявани от играча стражи и кучета, преследващи бегълците в гората, и тела, нахвърляни в крематориума.
— Писмото — напомни Хаузен. — Какво пише в писмото на Райнер?
Стол натисна Ctrl/Alt/Del и прекъсна играта, после отвори файла с писмото на Райнер.
— Младежът не говореше много, нали? — запита той, докато натискаше клавишите.