— Лиз, съгласен съм с теб. Но само някои членове на „Чиста нация“ желаят смъртта на чернокожите. Другите само не ги желаят около себе си.
— Специално тази група е известна с това, че е изнасилила и линчувала едно чернокожо момиче през 1994 година. Аз бих казала, че такива, които да не ги желаят около себе си, просто отсъстват в редиците им.
— Но дори и в групи на ненавистта като тази политиката все пак подлежи на еволюция. А възможно е да има разцепление. В такива групи винаги има раздори и разпадане на фракции. Ние просто си имаме работа с едни крайно нестабилни в психическо отношение хора.
Правиш голяма грешка — възрази Лиз. — Някои от тези хора са с по-стабилна психика от тази на змия.
— Я обясни по-подробно — каза Роджърс.
— Те са в състояние да преследват отделна личност или група в продължение на месеци или повече с постоянство, което е направо потресаващо. Когато бях ученичка, в едно училище в Кънектикът арестуваха един неонацист. Минирал всички коридори, и от двете страни. Поставял експлозивите зад первазите, докато се преструвал, че изстъргва залепнали дъвки от пода. Откриха го само два дни преди да хвърли училището във въздуха, като по-късно си призна, че полагал експлозивите по половин метър на ден.
— И колко метра е била цялата дължина? — запита Роджърс.
— Четиристотин.
Роджърс не бе взел страна по време на дебата, но пък винаги бе вярвал, че силата на врага трябва да се надценява. И без значение дали Лиз беше права, или не, той харесваше железния отпор, който тя даваше на тези чудовища.
— Ако приемем, че си права, Лиз, тогава какво се крие зад всичко това? Защо ще й е на „Чиста нация“ да пише такова обръщение в пресата?
— За да ни накара да се въртим като петли без глави — отвърна тя. — Най-малкото, поне така ми шепне нещо отвътре.
— Добре, Лиз, все пак отговори на въпросите ми — настоя Роджърс.
— Добре. Взривяват едно заведение на Кристофър Стрийт, посещавано основно от гей-членове. Набелязват една група от чернокожи за вземане на заложници. ФБР ги окошарва, следва публичен процес и всички хомосексуалисти и чернокожи са извън кожите си от гняв.
— И общественото внимание се фокусира върху групите, изповядващи философията на ненавистта — обади се Маккъски. — Но защо ще правят това, за Бога?
— Общественото внимание се съсредоточава върху тази именно група на ненавистта — каза Лиз. Маккъски разтърси глава.
— Познавате добре масмедиите — каза той. — Само да откриете една змия, и те веднага искат да направят бяла книга за гнездото й. Откривате едно гнездо, а те веднага скачат върху други гнезда.
— Добре, имаш право — каза Лиз. — Така, медиите ни сочат следващите гнезда. Чисти нации, Асоциации само за бели, Американско-арийско братство, цял парад от всевъзможни психопати. А после какво?
— После на средния американец му пада пердето и правителството пипва за гушата всички тия групи на ненавистта. И край на историята.
Лиз поклати глава.
— Не, това не е краят. Разбирате ли, разгромът, който осъществяват полицейските институции, не означава края на групите. Те оцеляват и се зариват дълбоко в пясъка. Нещо повече, ще последва ответен удар. Исторически погледнато, репресиите само подхранват силите на съпротива. И като последица, нападението на „Чиста нация“ бива осуетено — ако въобще е щяло да има такова, в което много се съмнявам, — в резултат на което ще последва надигане на чернокожата войнственост, на еврейската войнственост. Спомняте ли си лозунга „Никога отново“ на Лигата за защита на евреите от шейсетте години? Всяка група ще възприеме начин на поведение като техния. И когато тази поляризация плъзне, заплашвайки общността, средният бял американец безумно ще се изплаши. И колкото и да е иронично, правителството не ще може да помогне, защото просто е безсилно да атакува малцинствата. Ха са обвинили чернокожите, ха чернокожите са надали вой до небесата. Същото ще е и с хомосексуалистите, и с евреите. Ако ли пък ти е изпила чавка акъла и обвиниш всички малцинства, това означава война.
— Така че средностатистическият американец, който иначе е добра и светла личност, бива привлечен към радикалите. „Чиста нация“, АСБ и останалите започват да изглеждат като спасители на обществото.
— Точно така — каза Лиз. — Какво каза преди няколко години водачът на военната милиция от Мичиган? Нещо от рода на „Естествената динамика на отмъщението ще следва своя ход“. И когато се разчуе за „Чиста нация“ и това, което са планирали, същото ще стане тук.