— Момент, моля — произнесе операторът на английски. — Ще се обадя в стаята й да съобщя за вас.
Сърцето му сякаш щеше всеки миг да изскочи. Съзнанието му беше едновременно навсякъде и никъде. Разумът му непрекъснато се връщаше на Жерар Доминик и електронните му игри с расовоненавистническо съдържание, а после всеки път към Нанси, към това, което бяха преживели заедно. Това, което бе направила. Не можеше да се овладее. И след това се гневеше на себе си, защото сърцето му също беше извън контрола му. Той отново беше погълнат от Нанси Джо.
— Ало?
Худ притисна чело в стената и каза:
— Здравей.
— Пол? Ти ли си? — Нанси беше искрено изненадана и доволна.
— Да, Нанси. Във фоайето съм. Можем ли да поговорим?
— Разбира се! Качи се в стаята ми… — По-добре ще е, ако ти слезеш.
— Защо? Да не те е страх, че ще те нападна така, както го правех навремето?
— Не — отвърна Худ и почти се изчерви. По дяволите, изобщо не го беше страх.
— Тогава се качи и ми помогни да си събера багажа — настоя тя. — Пети етаж, завиваш надясно, последната стая вляво.
Тя затвори и Худ остана така за момент, вслушвайки се в напевния сигнал на телефона. Той поне заглушаваше ударите на сърцето му.
„Какво правиш, задник?“ — запита се. И след един момент на самосъжаление си отговори: „Ти ще измъкнеш от нея информация за Жерар Доминик. За електронните игри с човеконенавистническо съдържание. За онова, което може би става в Тулуза. И след това трябва да се върнеш в офиса на Хаузен, за да докладваш какво си открил.“
Затвори телефона и тръгна към асансьорите.
— Направо съм изненадана да те видя — каза Нанси, щом му отвори. — Когато си взехме сбогом там, в парка, си помислих, че това е всичко.
— Така ли се получи? — попита Худ.
— Предавам се — каза тя със слаба усмивка. После привърши с опаковането, затвори куфара, постави го на пода и седна. — И така, каква е работата, Пол? Защо дойде?
— Искаш истината? Добре, ще ти кажа. За да ти задам няколко въпроса за работата ти. Нанси се втренчи в него.
— Сериозно ли ми говориш? Той притвори очи и кимна.
— Помислих си, че нещо не съм разбрала — каза тя. Изправи се и се извърна. — Не си се променил, нали, Пол? Все същият. Романтичен като Скарамуш в леглото, целомъдрен като свети Франциск на работа.
— Не е вярно — каза той. — Това не е спалня, а аз не съм целомъдрен.
Нанси го приближи плътно и той започна да се отдръпва от нея. Тя сложи ръце на кръста му, пъхна палци в гайките на колана му и го спря. Погледна го право в очите.
— Добре — каза тя. — Какво точно искаш да ме питаш за работата ми?
Худ не знаеше какво да прави с ръцете си и сплете пръсти зад гърба си. Едното й коляно беше между неговите.
— Това е глупаво — каза той. — Как мога да разговарям с теб в такова положение?
— Вече го правиш — посочи му тя меко. — Хайде пак…
Челото му се сгорещи, сърцето му биеше бясно. Той усети аромата на косата й, почувства топлината й, видя очите, които бяха надзъртали толкова често в неговите в мрака…
— Нанси, не — каза той твърдо, хвана китките й и отстъпи назад. — Не можем да го направим. Просто не можем.
Тя сведе поглед към пода; великолепното й чувствено излъчване помръкна.
— Става въпрос за работата ти — продължи Худ, дишайки тежко. — Искам да ми кажеш… искам да ми кажеш върху какво работиш.
— Ти не си наред, знаеш ли? — отвратено каза тя, кръстоса ръце и се обърна встрани.
— Нанси…
— Ти ме отхвърляш и въпреки това искаш да ти помогна.
— Не съм те отхвърлял. Изобщо не съм те отхвърлял.
— Тогава защо съм тук, а ти — там? — Худ пъхна ръка в джоба на якето си и измъкна портфейла си.
— Защото ти ме отхвърли.
Извади двата билета за кино и ги остави да паднат върху леглото. Нанси им хвърли поглед.
— Ти ме отхвърли — повтори той, — и аз си създадох нов живот. Нямам намерение да го излагам на опасност. Не мога.
Нанси вдигна билетите, прокара ги между палеца и показалеца си, после внезапно ги разкъса на две, подаде едната половинка на Худ, а другата пъхна в джоба на джинсите си.
— Не съм те отхвърляла — произнесе спокойно тя. — Не е изминавал и ден, без да съм била разкъсвана от желанието да си при мен и да бъдем пак двамата. Защото и аз, също като теб, се измъчвах. А ти винаги вършиш онова, което смяташ за правилно, и винаги се придържаш към решенията си.