Худ пъхна късчетата в портфейла си и се ухили криво.
— Ако това може да ти послужи като някаква утеха, страшно ми се иска да ме беше сграбчила и да ме бе помъкнала със себе си. — Макар и да не съм особено сигурен как бих реагирал на битието ни като Бони и Клайд.
— Много зле — подсказа тя. — Най-вероятно щеше да ме убедиш, че трябва да се предам.
Худ я прегърна и тя се прилепи плътно към него. Но този път всичко беше невинно. И много, много тъжно.
— Нане? — обади се той.
— Знам — отвърна тя, все още сгушена в прегръдките му. — Искаш да знаеш за работата ми.
— По мрежата стават някакви отвратителни неща.
— Но пък за сметка на това нещо красиво става тук — възрази тя. — Чувствам се в безопасност. Не мога ли да се насладя поне още малко на това чувство?
Худ стоеше, заслушан в тиктакането на часовника си, вгледан в притъмняващото отвъд прозореца небе, съсредоточен върху всичко друго, само не и върху мечтата, която — държеше в обятията си. Стоеше и си мислеше. Стаите се освобождават в ранния следобед. Тя бе останала, за да го види, не е освободила стаята, защото е разчитала на повече.
Но той не бе дошъл за това.
— Нанси — прошепна той в ухото й, — искам да те попитам нещо.
— Да? — отзова се тя с готовност.
— Чувала си някога за Жерар Доминик?
Нанси застина, после се отблъсна от гърдите му.
— Не можеш ли да бъдеш поне малко романтичен? Лицето му трепна, сякаш го бе ударила, но той каза спокойно.
— Съжалявам. Нали знаеш… Знаеш, че мога. И знаеш, че искам. Но не съм дошъл тук за романтични беседи, Нанси.
Почти просълзена тя погледна часовника си.
— Има самолет, който все още имам възможност да хвана, и мисля, че ще успея. — Погледна леглото, после куфара. — Не е необходимо да ме откарваш, благодаря ти. Можеш да си тръгваш.
Худ не се помръдна. Сякаш тези две десетилетия никога не бе ги имало и той стоеше в апартамента й, въвлечен в един от онези спорове, пламнали като искра, и след миг превърнали се в стихиен пожар. Наистина странно как паметта бе притъпила спомена за тях, но въпреки това бяха имали много такива сблъсъци.
— Нанси — каза Худ, — според нас Жерар Доминик може да е отговорен за човеконенавистническите видеоигри, които плъзнаха из Америка. Една такава току-що изскочи и на компютъра на Хаузен, като един от героите й е самият той.
— Видеоигрите са проста работа — каза Нанси, отиде до килера, измъкна модерната си сиво-бяла жилетка и я наметна върху плещите си. — Сканираш нечие изображение, това е фасулско. Всеки тийнейджър ще ти го направи.
— Днес Доминик се е обаждал на Хаузен и го е заплашвал.
— Правителствените служители през цялото време са обект на заплахи — каза Нанси. — А може и да си го заслужава. Хаузен ходи по нервите на маса народ.
— А тринадесетгодишната му дъщеря, и тя ли ходи по нервите им? Устните на Нанси бавно се присвиха.
— Съжалявам — произнесе тя.
— Разбира се, че съжаляваш — каза Худ. — Въпросът е, можеш ли да ми помогнеш? Работиш ли за този човек?
— Може би мислиш, че след като преди години съм предала работодателя си, съм способна да го повторя?
— Не е същото, както тогава, не мислиш ли? Нанси въздъхна и сякаш се прегърби. Худ усети, че бурята отшумява.
— В действителност е съвсем същото, както тогава. Пол Худ има нужда от нещо и отново аз пак съм готова да захвърля живота си, за да може той да има желаното.
— Грешиш — каза той. — Не съм те молил за нищо. Това беше твое дело.
— Позволи ми да се потопя във вълните на самосъжалението — каза тя.
— Извинявай. Но това, което направи, промени живота на много хора. Моя, твоя, на съпругата ми, на всеки, с когото си била, на всеки, когото бихме могли да докосваме заедно…
— Децата ти — изрече горчиво тя, — нашите деца. Децата, които така и не създадохме.
Нанси пристъпи напред, прегърна го и заплака. Пол я стисна силно, усети как лопатките й се врязват в дланите му. Каква пропиляна човешка съдба! Каква трагична проклета загуба за всички.
— Не знаеш колко много нощи лежах в леглото сама — продължи Нанси, — проклинайки се заради онова, което бях извършила. Толкова много те желаех, че щях да се върна и да се предам. Но когато се обадих на Джесика да разбера как си, тя ми каза, че си имал нова приятелка. Така че какъв беше смисълът?