— Иска ми се да се беше върнала — каза той. — И ми се иска всичко това да го бях знаел тогава.
Нанси кимна.
— Бях глупава. Несигурна. Уплашена. Ядосана, загдето не можех да те забравя. Бях… И още съм. В много отношения времето за мен спря преди двайсет години и започна отново едва този следобед. — Тя отстъпи й дръпна една кърпичка от нощното шкафче. Издуха носа си и избърса очите си. — И ето те тук, изпълнен със съжаления… И един от нас усеща, че не можем да се върнем обратно през толкова много години. И този човек не съм аз.
— Съжалявам — изрече Худ.
— Аз също — отвърна като ехо тя. — Аз също. — Пое дълбоко дъх, застина и се вгледа в очите му. — Да — каза тя, — работя за Жерар Доминик. Но нямам представа за политическия му или личния му живот, така че не мисля, че мога да ти помогна.
— Няма ли още нещо, което можеш да споделиш с мен? Върху какво работиш?
— Карти — каза тя. — На американски градове.
— Искаш да кажеш карти като тези обикновените за пътищата ли? Тя тръсна глава.
— Не, върху онова, което наричаме карти с координатна отправна точка. Пътникът въвежда координатите на улицата и това, което се появява върху екрана на компютъра, е точно онова, което гледаш. После въвеждаш точката, където искаш да отидеш, или да попиташ какво има зад следващия ъгъл, или къде се намира най-близката станция на метрото или автобусна спирка, и компютърът ти го показва. Отново от твоята гледна точка. Можеш също така да изкараш разпечатка на картата в трета проекция, от птичи поглед. Това помага на хората да планират местата, които искат да посетят и видят, и как да се доберат до тях във всеки град.
— До този момент Доминик занимавал ли се е с нещо подобно?
— Доколкото ми е известно, не. Това ще му е първият бизнес от този род.
Худ се замисли за момент.
— Виждала ли някакви планове за маркетинг?
— Не — отвърна тя. Но това не ме изненадва, защото не ми влиза в работата. Макар че има едно нещо, което ме учудва, а то е, че не сме правили никакви предварителни реклами в пресата за тези програми. Обикновено идват журналисти и ми задават въпроси от рода на какво им е уникалното на тази или онази програма или защо са им притрябвали на хората. Това обикновено става в един доста ранен етап, така че мениджърите по продажбите да могат да приемат заявки на изложенията за битова електроника. В този случай обаче няма никой.
— Нанси, трябва да ти задам този въпрос, и ми е много неприятно. За него няма да научи никой освен мен и теб и най-близките ми колеги по служба.
— Можеш да поместиш и обява в „Нюзуик“ — каза тя. — Нищо не съм в състояние да ти откажа, когато си вършиш толкова важната проклета работа.
— Нанси, може да става въпрос за живота на много хора.
— Не си длъжен да ми обясняваш — каза тя. — Това също е едно от нещата, заради които те обичам толкова, господин Рицарю.
Худ поруменя.
— Благодаря ти — каза той и се опита да се съсредоточи върху следващия си въпрос. — Само ми кажи, работи ли „Demain“ върху някаква нова технология, каквато и да е тя? Нещо, от което обикновените любители на видеоигри направо ще си изгубят ума?
— Непрекъснато — каза тя. — Но онова, което е най-близко до стадия на маркетинга, е един силициев чип, който стимулира нервните клетки. Беше разработен за хората с ампутирани крайници, за да могат да управляват протезите си или за възстановяване и подобряване на затихнали функции при увредени гръбначни мозъчни влакна. — Тя се ухили. — Не съм сигурна дали наистина сме го разработили, или „Demain“ не го е получила по същия начин, както и моя чип. Така или иначе, ние го променихме малко. Поместен в джойстик, чипът генерира едва доловими импулси, които карат играча да чувства забележимо доволство, или по-силни емоции, които предполагат тревога. Аз самата го пробвах. Това е нещо доста под прага на усещанията, нещо, което дори може и да не осъзнаваш. Като никотина.
Худ се обърка. Чип, причиняващ и приятни, и неприятни усещания, изкаран на пазара от един фанатик. Човеконенавистнически електронни игри, разпространявани по мрежата в Съединените щати. Всичко изглеждаше като чиста проба научна фантастика, но той знаеше на какво е способна съвременната технология. Заедно с отровата, която се съдържаше в нея.
— Възможно ли е двете неща да бъдат съчетани? — запита той. — Човеконенавистническите видеоигри и чипът, който генерира емоции?