— И ето ме тук — продължи тя. Вече бяха заобиколили ъгъла. — Съвсем случайно се озовавам на снимачна площадка, само на няколко метра от известна звезда, и вие не ми давате възможност дори само да я погледна отблизо.
Мистър Буба следеше приближаването им. Жената вървеше точно пред Вернер, който бе нахлупил ниско шапката си и бе привел рамене. Тя чак размахваше ръце от безсилие. На Буба му се прииска да я утеши, че да гледаш всеки ден звездите отблизо не е кой знае какво. Че и те са като всички останали, ако, разбира се, всички останали хора са разглезени и неприятни до невъзможност.
И въпреки това съчувстваше на младата жена. Вернер беше педантичен до мозъка на костите, но може би младата дама заслужаваше едно изключение от правилата.
— Вернер — обърна се той към колегата си, — тъй и тъй госпожицата е вече тук, защо да не я заведем…
Не успя да довърши изречението си. Манфред се подаде иззад жената и палката на Вернер изсвистя. Черното дърво се стовари върху устата на Буба, пазачът се задави в собствената си кръв и разбити зъби и се свлече по стената на караваната. Манфред повтори удара си, този път по дясното му слепоочие; главата на Буба се изметна наляво. Пазачът рухна на земята, спря да се дави и замря.
Манфред отвори вратата на кабината, захвърли вътре окървавената палка на Вернер и се вмъкна зад кормилото. Някакъв дребен мъж от снимачния екип извика:
— Джоди!
Карин приклекна, смъкна раницата си и измъкна узито.
Дребният мъж поклати глава и тръгна към караваната.
— Джоди, какво правиш там, по дяволите? И това ми било стажантка!
Лек пукот от дулото на автомата отхвърли Холис Арлена и го просна по гръб с разперени ръце и очи безжизнено втренчени в небето.
В мига, в който тялото му рухна на земята, хората запищяха и се разбягаха. Някаква млада актриса се развика някой да помогне на падналия помощник-режисьор и един млад актьор послушно се отзова на призива й. Докато пълзеше към падналия, откос от автомата на Карин почти отнесе черепа му. Младата актриса продължи да пищи, залегнала зад една камера.
Мощният двигател на караваната изрева и Манфред изкрещя:
— Да тръгваме!
Карин тръгна гърбом към караваната, без да отпуска автомата. Скочи вътре, издърпа сгъваемата стълбичка и затръшна вратата.
Манфред включи на скорост и караваната се стрелна към гората.
7
Четвъртък, 10:12
Хамбург. Германия
Жан-Мишел се замисли над факта, че срещата му с Водача, новопровъзгласения Фюрер, ще се състои в квартал Санкт Паули в Хамбург.
През 1682 година на хълмистите брегове на Елба била издигната църква, посветена на свети Павел. През 1814 година французите нападнали и плячкосали спокойното селце и след това вече нищо не било както преди. За развлечения на моряците от параходите били построени хотели, танцувални зали и бардаци и към средата на столетието районът Санкт Паули станал известен като Кварталът на греха.
В днешно време кварталът нощем си беше пак същият. Облян от неонови феерии и провокиращи табели, рекламиращи всичко от джаз до боулинг, представления със секс на живо, шоу на татуирани от главата до петите жени, от музея с восъчни фигури до хазарт. Въпроси със съвсем невинно звучене от рода на „Имате ли свободна минутка?“ или пък „Да ви се намира кибритче?“ събираха посетителите с проститутки, а наркотиците биваха предлагани свободно, макар и с ниски, внимателни гласове.
Това място беше повече от подходящо за срещата на представителя на Новите якобинци с Феликс Рихтер. Новото френско нашествие и обединяването на движенията им щеше отново да промени Германия. Този път към по-добро.
Французинът бе оставил двамата си спътници да спят в хотела и бе хванал такси на Ан дел Алстер. Петнадесетминутното пътуване до Санкт Паули бе приключило на Гросе Фрайхайт, в сърцето на разгулния квартал. Районът беше пуст, ако не се брояха туристите, които искаха да се запознаят със забележителностите на квартала.
Жан-Мишел приглади гъстата си черна коса и закопча мъхестия си блейзър. Висок и с малко наднормено тегло, четиридесет и три годишният изпълнителен вицепрезидент на „Demain“ гледаше с оптимизъм на срещата си с Рихтер. Малцината, които го познаваха, и още по-малкото, които го познаваха добре, бяха единодушни за две неща. Първо, Рихтер беше всеотдаен на каузата си. Това беше добре. Мосю Доминик и останалите от френския екип също бяха всеотдайни хора, а мосю Доминик мразеше да си има работа с хора, които не са всеотдайни към делото си.