— Повикаха ви от микробуса когато бяха още в града, нали? — каза Хърбърт. — Направиха се, че бягат от воя на сирената, знаеха, че ще ги проследя, и после проследиха мен.
Полицаят не каза нищо. Не че това имаше някакво значение. Хърбърт беше отвратен от себе си. За полицията едва ли щеше да е проблем установяването на самоличността на човека, наел колата. Той дори бе направил нещата още по-лоши за себе си, плащайки с проклетата си корпоративна кредитна карта. Национален център за справяне с кризисни ситуации, САЩ — официалното име на Оперативния център. Това, плюс изявата му в Хановер, им бе отворило очите, че търси нещо. А след като бе повикал Джоди по име, вече знаеха точно какво. Единственото нещо, с което щеше да им улесни нещата докрай, беше да им връчи копията от фотографиите от НСР.
Поне беше щастлив, че неясната сянка, видяна от спътника сред клоните на дървото, не се бе оказала Джоди. Защото ако и тя беше тук, щеше да посрещне смъртта заедно с него само след секунди.
Хърбърт нямаше да моли този човек за пощада. Не му се умираше, но не би могъл да живее после с позора от спомена, че се е молил на такава отрепка. Беше проявил непростима наивност и сега щеше да си плати за това. Утеши се с малко черен хумор, че поне няма да му се налага да се влачи обратно до колата.
Зачуди се дали ще чуе изстрела преди куршумът да прониже черепа му. Мъжът бе застанал достатъчно близо до него.
— Auf Wiedersehen — изрече германецът.
39
Четвъртък, 18:26
Тулуза, Франция
Рю Сент Ром е една от изпълнените с магазини улици в старата част на Тулуза, само на няколко минути път с кола от популярния Плас Дю Капитол и река Гарона. Средновековните сгради бяха потъмнели или наклонени от годините. Подовете бяха набъбнали от влагата край реката. Но сградите не рухваха. Те сякаш казваха на нахаканите, нови, съвсем не на място реклами на часовници „Сейко“ или мотопеди, удивителните навремето телевизионни антени и все още новите сателитни чинии: „Не. Няма да ви предадем улицата.“ И така, следили в продължения на столетия безредици и страсти, ставали неми свидетели на безброй човешки съдби, фасадите все още надзъртаха над преплетения хаос от тесни улички и забързани тълпи.
От една стая на третия етаж на едно от тези стари здания полковник Бернар Балон от Националната жандармерия наблюдаваше на живо картините от фабрика „Demain“, предавани на четири малки телевизионни монитора.
Хората му бяха поместили скрити камери на четирите ъгъла на древната сграда в древното градче Монтобан, на трийсет километра оттук, и камерите запечатваха на видеолента всеки камион и работник, който влизаше и излизаше. Единственото нещо, което искаха да видят, беше някой познат член на Новите якобинци. Ако мернеха някой от терористите, Балон с елитния си тактически отряд щеше да нахлуе във фабриката само след двадесет минути. Колите бяха паркирани наблизо, хората седяха покрай аудиооборудването и видеомониторите, а оръжията им бяха в спортни сакове в ъгъла. Разрешенията за обиск също бяха налице, в случай че възникнеше онова, което в съда наричаха „raison de suspicion“. Подозрителна причина. Причина, която да преодолее яростната атака на защитата в съда.
Но уединеният магнат не губеше бдителността си. А Балон подозираше, че мигът на атаката наближава. След седемнадесет дълги и обезсърчаващи години на дишане във врата на неуловимия милиардер; след седемнадесет години проследяване, арестуване и опити за прекършване на членове на терористическата организация Нови якобинци; след седемнадесет години наблюдение как собственият му интерес се бе развил до стадий на натрапчива психоза, Балон беше сигурен, че Доминик замисля нещо голямо. Не само хвърлянето на пазара на нови видеоигри. Той и преди бе вадил на пазара нови видеоигри, но с такава степен на секретност досега не бе обграждал никое свое начинание. Нито пък бе достигал такова себеотдаване.
Доминик все по-често бе започнал да остава във фабриката нощем, вместо да се прибира в имението си от червени тухли край Монтобан. Служителите му работеха по-продължително, отколкото преди. Не само програмистите на компанията за видеоигрите, но и техниците, които работеха върху проектите, свързани с Интернет и машинното обезпечаване. Той следеше на мониторите как идват и си тръгват.