Огненото кълбо, издигащо се в средата на залива, закри слънцето, което изгряваше над планините. Тъмният стълб от огън и пушек, наподобяващ ядрена детонация, се извиси на хиляда и двеста метра. Силата на експлозията постепенно намаля и морето нахлу обратно в празнината, която взривът беше отворил във водата. Стремителният поток, породен от движението й, откъсна плаващите докове от въжетата и потопи един туристически параход и няколко рибарски кораба. Един товарен кораб, който тъкмо излизаше от пристанището, беше повлечен назад и се блъсна в друг, който вли-заше в залива. Корпусите и на двата се пробиха и те започнаха да се пълнят с вода.
Отекващият тътен на експлозията бавно заглъхна. Чуваше се само пронизителното пищене на алармите на хиляди коли.
Двата контейнера вече бяха на дъното на развълнуваното море. Бяха огънати, но не бяха пробити. Бяха обаче близо един до друг и плутоният от единия започна да зове плутония в другия като любим след раздяла. Реакцията щеше да продължи доста време, но засилващият се обмен на заредени частици все пак щеше да достигне критичната точка и свързването им щеше да бъде ознаменувано с експлозия, много по-смъртоносна от взрива, разрушил пристанището.
— Какво е станало? — попита Мърсър, понеже Деврин и Ахмед продължаваха бързо да разговарят на турски и той не разбираше нищо.
— Експлозия в Новоросийск.
— Петролното пристанище, за което споменахте? — попита Кали.
— Какво е положението? — продължи Мърсър.
— Съобщенията пристигат в момента. Пристанището е изравнено със земята. Горят кораби и много сгради. Според медиите има хиляди жертви. Свидетели твърдят, че е бил малък ядрен взрив.
— Поли не може да пречисти плутония и да направи бомба толкова бързо. Било е мръсна бомба.
— Все едно — каза Кали. — Пак е лошо. Разпръскването на плутониев прах над морето ще направи изчистването невъзможно. Ще минат десетилетия, докато морето отново стане безопасно, ако това изобщо някога стане.
— Ще трябва да съобщим на властите за плутония — каза Мърсър, мислеше за логичните стъпки, които ще предприемат руснаците. Пристанището щеше да е претъпкано със спасители, пожарникари и медицински екипи, които щяха да работят в невидим облак от свръхзаредени плутониеви атоми. Вдишването дори на малко количество радиоактивен прах щеше да причини рак с неописуема интензивност. — Трябва да евакуират града колкото е възможно по-скоро.
Ахмед каза нещо на Деврин и той даде на Мърсър сателитния си телефон.
— Не знам с кого да говоря, за да убедя руснаците да евакуират града — каза Ибрахим.
Мърсър изчака една секунда, докато телефонът се свърза със сателит в орбита, и набра служебния номер на Айра Ласко. Отговори секретарката му.
— Каръл, обажда се Филип Мърсър. Трябва незабавно да говоря с Айра.
— Съжалявам, но той е на среща с президента и екипа за национална сигурност. Предполагам, че си чул какво е станало в Русия. Да му предам ли нещо?
— Имам важна информация за експлозията. Трябва да ме свържеш с него.
— Ще приключат след час и нещо. Ще му кажа да ти се обади.
— Говоря по сателитен телефон и връзката може да се разпадне всеки момент — отговори Мърсър, мъчеше се да обуздае гнева си. — Знам, че си свикнала да се справяш с кризи, но ако не ме свържеш с него, хиляди хора ще умрат от ужасна смърт.
Изминаха няколко секунди. Телефонът бръмчеше в ухото му.
— Добре. Ще те прехвърля в залата за извънредни ситуации.
Свърза го с полковника от морската пехота, който стоеше на пост пред залата за извънредни ситуации, намираща се дълбоко под Белия дом. Мърсър каза само думите „мръсна бомба“ и полковникът влезе в стаята и даде телефона на Айра Ласко.
— Какво става, Мърсър? — раздразнено попита той.
— Закъсняхме. Попречих на Фейнс да вземе всичкия плутоний, но той успя да измъкне два варела с петстотин килограма руда. Мисля, че е в Новоросийск.
— Имаш ли доказателства?
— Не, но Фейнс открадва два варела плутоний и двадесет и четири часа по-късно град, до който може да се стигне сравнително бързо с кола, е изравнен със земята. Не вярвам на случайни съвпадения.
— Вече се свързахме с руснаците. Моят приятел Григорий Попов страшно се ядоса, че може да е дело на екстремисти, но каза, че са претърсили пристанището с гайгерови броячи и детектори за гама-лъчи. Мястото е чисто.
Мърсър не очакваше това.
— Плутоният трябва да е там. Може би контейнерите не са се пробили или уредите им не са точни, но знам, че е там. — Замисли се за секунда. — Как са го направили? Имам предвид експлозията.