— Умни са били, нали? — отбеляза Мърсър, докато разглеждаше една ракетна установка, предназначена да изстрелва смъртоносен рояк малки неуправляеми ракети.
— Само си помисли как би изглеждал светът, ако бяха насочили гения си към подпомагане на човечеството вместо към унищожението му.
Качиха се на електрокара и продължиха по леко наклонения тунел. Следващото разклонение разкри друга пещера с пленени германски оръжия. На пейки бяха наредени автомати, каквито Мърсър не беше виждал, имаше и нещо като базука, от която излизаха тънки жички за насочване. На една маса бяха натрупани пушки с извити дула, вероятно за стрелба под ъгъл. На входа стоеше огромен танк, три пъти по-голям от съвременните М-1 Ейбрамс. Веригите бяха широки почти метър и вместо едно-единствено оръдие на квадратната кула великанът имаше две.
— Това е „Маус“ — със страхопочитание каза Мърсър. — Дядо ми беше военен конструктор. Измайстори един такъв танк от метални отпадъци, като гледаше стари снимки. Хитлер заповядал да направят прототипите, когато някой изказал предположението, че танковете им са уязвими на атаки от качени на влакове оръдия. Разбира се, изобщо не му минало през ума, че съюзниците нямат такива неща. Не знаех, че има оцелели такива танкове от войната.
Кали го погледна подозрително.
— Някога мислил ли си да участваш в телевизионната викторина „Риск“?
— Не обвинявай мен. Фотографската памет е благословия, но и проклятие. Искаш ли да ти кажа какви са спецификациите на танка? Запомнил съм и тях — добави Мърсър и се почука по главата.
— Някой друг път. Сега искам да видя нещо.
— Къде?
— Там. — Тя посочи по-навътре в пещерата.
Въпреки хлада в мината Мърсър се потеше в защитното облекло. Нечистото му тяло добавяше миризмата си към смрадта, просмукала се в гумата. Насочвани от показанията на детектора за гама-лъчи, двамата внимателно се вмъкнаха в една по-малка пещера.
— Виж. — Мърсър посочи каменния под. В прахоляка имаше следи от твърдите гуми на електрокара.
— Страхотен следотърсач си — подразни го Кали. — Можеше просто да вървим по дирята.
Той сви рамене. Тръгна и усети, че глезенът му закачи нещо. За част от секундата се прокле, че е направил тази фатална крачка. Трябваше да се досети, че Поли е оставил изненада. Хвърли се върху Кали, повали я на земята и я закри с тялото си.
Беше се спънал в жица, свързана с гранати с вече извадени до половината взриватели. Бяха скрити зад дебелата греда на входа откъм главния тунел.
— Отвори си устата — изкрещя Мърсър секунда преди взрива.
Трите гранати се взривиха едновременно. Затворената между каменните стени вълна от свръхналягане почти помете Мърсър и Кали. Ако тя не се беше вслушала в предупреждението му, тъпанчетата й щяха да се спукат.
Мърсър се отмести от нея веднага щом вълната премина над тях. Камерата беше пълна с прах и лъчът на фенерчето му не проникваше на повече от петдесет-шейсет сантиметра. Мърсър се изправи на колене, после стана. Беше зашеметен от експлозията. Главата му кънтеше.
Като накуцваше, защото отново беше ударил раненото си коляно, той отиде до изхода и го освети. Гранатите бяха разрушили гредата, крепила тавана половин век. Пукнатините се разширяваха пред очите му. Парче с размерите на наковалня беше паднало на земята. Мърсър погледна към Кали, като лежеше зашеметена, може би ранена или дори по-лошо, и хукна към главната шахта.
Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия
— Трябва да ми повярваш, Владимир, в интерес на нашите две страни е случаят да не се представя като терористична атака — каза президентът на Съединените щати, като едва прикри раздразнението си, и се заслуша в отговора на руския си колега. — Не може ли да го обявите за злополука и да изглеждате компетентни, или ще признаете, че е било терористичен акт и ще окуражите други фанатици?
Айра Ласко и Джон Клайншмит, прекият му началник, слушаха думите на американския президент, седнали на канапето в средата на Овалния кабинет. Като съветник по националната сигурност, Клайншмит имаше непосредствен денонощен достъп до президента и преди час го беше информирал за разкритията на Филип Мърсър. Геологът неведнъж беше спасявал администрацията, затова когато молеше президента да се намеси, бившият сенатор от Охайо обикновено се съгласяваше.
— Нищо подобно — каза президентът в отговор на руснака. — Един самолет, врязал се в небостъргач, може да е инцидент, но три в един ден и четвърти, паднал в Пенсилвания, и всичко това предавано на живо по телевизията, не е нещо, което може да се престориш, че не се случва. Положението в Новоросийск е различно и ви дава друга възможност… Вече говорихме по този въпрос. Това е война, Владимир, и всеки път, когато те победят, още няколко бойци се включват в редиците им. Подобен удар ще вдъхнови стотици, може би хиляди, да продължат борбата срещу нас… Какво? Не, няма значение. Ако усетят, че каспийският нефт е заплаха, те ще го спрат. Какъв по-добър начин да използваш група хлапаци с промити мозъци, които мислят, че ще отидат в рая, докато си седиш и говориш колко ужасно е, че малка част от населението им мрази Запада толкова много. Да, сега ти си със Запада, независимо дали ти харесва, или не.