Смехът на Кали отекна над рева на моторите и свистенето на вятъра.
— Жестоко! — изкрещя тя.
Гърдите и гърлото й бяха поруменели, устните й бяха разтворени, очите й блестяха. Приливът на адреналин очевидно я възбуждаше. Мърсър също го почувства, отново прокле присъствието на Букър и погледна през рамо. Сайкс му намигна подигравателно.
Плаваха встрани от туристическите маршрути и водите сякаш бяха техни. Мърсър обядва на щурвала, наслаждаваше се на залците питка, намазани с пюре от нахут, сусам, лимонов сок и чесън, които Кали му пъхаше в устата. И въпреки че бирата беше създадена в Египет преди хиляди години, в днешната мюсюлманската страна нямаше модерни пивоварни, така че се задоволиха с италианска „Перони“ от хладилника.
Букър и Кали се редуваха да го сменят на кормилото. Кали си облече широк памучен панталон и тениска, за да се предпази от слънцето, сложи си бейзболна шапка, за да прибере разрешените си от вятъра коси.
В шест и половина се насочиха на запад, сякаш гонеха слънцето, което се скриваше зад пясъчния хоризонт и оцветяваше пустинята около големия залив пред тях в стотици оттенъци на червено и виолетово. Кали бе особено красива на аления му блясък.
Според глобалната система за позициониране на яхтата долината Шута се намираше в края на дългия залив, разрязващ Нубийската пустиня като кама. Крайбрежието се състоеше предимно от скали от пясъчник, спускащи се към водата. Районът не беше населен и нямаше следи, че някога някой е живял тук. Оскъдната растителност, вкопчила се в хълмовете, оцеляваше единствено благодарение на изпаренията от язовира.
Навлизаха в област, пуста като луната и още по-малко изследвана.
Мърсър неочаквано намали.
— Защо забавяш? — попита Кали.
Той посочи напред. Срещу тях идваше катер. Едва ли хората на него бяха рибари или туристи.
— Сещаш ли се за онази сцена във филмите на ужасите, когато някой неизменно казва, че има лошо предчувствие?
— Да.
— Е, и аз имам лошо предчувствие.
Букър се качи от камбуза, където приготвяше вечерята.
— Пристигнахме ли?
— Имаме компания.
— Поли?
— Вероятно. Имал е време да направи снимки на стелата, докато хората на Дайс опустошаваха селото. И тук е единственото място на земята, където може да намери природен плутоний.
— Как ще разиграем картите? — попита Сайкс. Мърсър клекна зад таблото с контролните уреди, за да не го видят.
— Поли не те познава, така че като видят чернокож, ще ни оставят на мира. Вие двамата сте на меден месец. Аз отивам да се скрия. — Слезе приведен по стълбите на кърмата и изчезна.
Когато катерът се приближи на стотина метра, Букър прегърна Кали. Катерът беше дълъг седем-осем метра и боядисан във военно сиво. На борда имаше двама мъже с униформи. На коланите им висяха кобури.
Единият каза нещо, но вятърът отвя думите му и той направи знак на Сайкс да изгаси двигателите.
— Какво има, мой човек? — извика Букър с глас на изпълнител на хип-хоп.
Онзи заговори на арабски.
— Не чактисвам. Говори на английски, мъжки.
— В района се провежда военно учение. Трябва да напуснете незабавно.
Сайкс огледа безлюдното крайбрежие.
— Не виждам никакво учение.
— Колко души сте на борда?
— Само аз и булката. Катерът се приближи до яхтата и другият мъж скочи на нея.
— Какво правиш бе? — извика Букър. Мъжът на патрулния катер извади пистолета си и го насочи към главата на Сайкс. Той вдигна ръце и се усмихна.
— Добре де, добре. Успокой се. Само гледай да не ме гръмнеш. Щом искате да разгледате яхтата, заповядайте.
Мъжът, който се бе качил на борда, огледа каютите, надникна в гардеробчетата и под леглата и провери всяко място, достатъчно да се скрие човек. Излезе, качи се на мостика, погледна гневно Сайкс и Кали и скочи на катера. Каза нещо на другия и поклати глава.
— Напускайте веднага — извика онзи. Букър отново се ухили широко.
— Както кажеш, брато.
Рязко увеличи тягата и завъртя кормилото. Вълната след яхтата разклати катера на египтяните и ги принуди да се вкопчат в перилата, за да не паднат във водата. Сайкс намали и насочи вниманието си право напред, а Кали крадешком огледа патрулния катер. Той остана няколко минути на мястото, където се бяха срещнали, та египтяните да се уверят, че никой не е скочил от „Рива“, за да се скрие във водата, после отплава в противоположната посока.
След като се отдалечиха на безопасно разстояние, Мърсър се появи и каза:
— Все още сме живи, затова всичко мина добре, нали?
— Къде се беше скрил? — попита Кали. — Онзи провери навсякъде.