Мърсър се наведе и се вмъкна под богато украсената колесница. Резбованото дърво се пръсна на трески. Мърсър се надигна на колене, стреля през спиците на колелото и улучи арабина в краката. Терористът задържа пръста си на спусъка, докато падаше, и куршумите откъснаха още парчета от колесницата и рикошираха в каменния под. Мърсър нямаше повече патрони, но и калашникът на арабина изтрака на празно. Терористът беше изстрелял целия пълнител.
Мърсър се изправи, преди пазачът да успее да презареди, грабна един къс меч от купчината оръжия и прескочи колесницата. В първия миг не разбра какво прави арабинът. Предметът в ръцете му нямаше отличителната извивка на пълнител за калашник, а беше кръгъл. А после видя сатанинската му усмивка. Терористът издърпа взривателя на гранатата и я притисна към гърдите си.
Мърсър разполагаше само с пет секунди и знаеше, че няма да са достатъчно, за да избяга от радиуса на взрива. Скочи напред и замахна. Древното оръжие беше остро и главата на терориста изхвърча във взрив от кръв и свистящ въздух.
Мърсър грабна гранатата от сгърчените му пръсти и я хвърли над саркофага. В следващия миг експлозията унищожи безценния ковчег и превърна в прах останките на Александър Велики, но ударната вълна мина безобидно над Мърсър, който лежеше на земята, сложил ръце на тила си.
Той стана и примига. Стрелбата в съседното помещение сякаш звучеше някъде много отдалеч. Той погледна съсредоточено аламбика и въздъхна облекчено, като видя, че не е засегнат от осколките. Грабна падналия калашник, претърси арабина за пълнители и изруга, когато установи, че няма.
Погребалната камера на Александър Велики може и да беше склад на свръхмодерни оръжия за своето време, но всички те бяха безполезни срещу автоматите. Мърсър можеше само да се надява, че еничарите, последвали го в тунела, ще се погрижат за останалите трима убийци. А после видя лъковете.
Един привлече погледа му. Дървото беше гладко и лъскаво, дръжката бе инкрустиране със слонова кост. Оръжието беше великолепно и вероятно бе принадлежало на самия Александър. От единия край висеше плътно усукана тетива. Мърсър взе лъка и се опита да го извие, за да я закачи, но не можа да го огъне. Натисна с всичка сила. Твърдото дърво се заби в гърдите му, но се огъна съвсем леко. Мърсър удвои усилията си.
Лъкът леко се огъна и тетивата почти стигна до жлеба, но Мърсър не успя да преодолее последния сантиметър. Просто не успя. Сигурно единствено Александър Велики беше успявал да се справи с този лък. Откъде накъде си въобразяваше, че може да борави с оръжието на един бог? И все пак не се отказа. Натисна още по-силно, пое дълбоко дъх — и успя да закачи тетивата.
Възхити се на баланса на лъка и как дръжката ляга идеално в ръката му. Колчанът бе бронзов цилиндър. Каишката му беше изгнила през столетията, така че Мърсър я смени с ремъка на калашника.
Сложи стрела и се опита да опъне тетивата, но колкото и да дърпаше, успя да изтегли стрелата само до половината.
Тръгна към вратата. В помещението със сглобените от кости митологични чудовища проблясваха огнени отблясъци и ехтяха изстрели: Поли и хората му стреляха по невидимите еничари.
Мърсър безшумно вървеше в сенките. Продължителен откос вляво привлече вниманието му. От другата страна на скелетите стоеше човек и стреляше по някого по-нататък в галерията с колоните. Мърсър вдигна лъка, но спря, защото не знаеше в кого се прицелва. Можеше да е Букър или някой от еничарите на Ахмед.
Стрелецът помръдна и един отблясък за миг освети лицето му. Мохамед бен Ал-Салиби. Мърсър закипя от гняв и омраза.
Трите изправени на задните си крака чудовища между двамата правеха изстрела почти невъзможен. Мърсър трябваше да прокара стрелата между костите, ако искаше да уцели водача на терористите, а не беше стрелял с лък от дете.
Опъна тетивата, докато перата на стрелата не докоснаха бузата му. Салиби отново се премести и се скри зад високата бедрена кост на нещо, което древните гърци очевидно бяха определяли като циклоп. Мърсър виждаше само малка част от лицето му през решетката от преплетени кости.
Прицели се и пусна стрелата. Тя излетя със свистене, мина през дупката между краката и опашката на вероятна хидра, прелетя през гръдния й кош, излезе изпод ключицата й и се отправи към следващия сглобен скелет. Докосна леко зъба на змиевидното същество, изви се през отворената му челюст и после профуча през костите на трето чудовище.