Фейнс го пусна и Мърсър отново се свлече на земята. Грамадният убиец се приближи до купчина мечове, подпрени на сандъци от сандалово дърво. Взе един, изпробва острието и показа на Мърсър кървавата линия на палеца си.
— Как мислиш, че ще изглеждаш без кожа? Мърсър лежеше и го гледаше. Поли пусна меча на земята и пак го вдигна на крака.
— Мислех, че си корав. Поне да направиш нещата по-интересни.
Вдигна Мърсър, завъртя се като дискохвъргач и го хвърли. Мърсър се стовари върху една колесница и едва не я преобърна. Не можа да се изправи и Фейнс от — ново го сграбчи и го хвърли. Този път Мърсър се сгромоляса върху дългата дървена лодка, която Александър Велики бе трябвало да използва в реките на подземното царство.
Поли отново се наведе към него… и точно когато го стисна за врата, Мърсър замахна с всички сили и заби дръжката на греблото в окото на великана.
Фейнс изрева от болка. От окото му рукна кръв и прозрачна течност. Мърсър натисна греблото още по-силно и Поли изпищя в агония.
После падна, държеше се за лицето.
— Ти ме ослепи!
— Е, не беше точно око за око, но мисля, че схвана смисъла, садистично копеле такова.
На зазоряване Кали Стоу докара яхтата до брега, където я чакаха Букър Сайкс и Деврин Еджемен. Лагерът беше притихнал, осеян с труповете на петдесет терористи. Еничарите бяха победили, но на каква цена? Кали огледа брега, но от Мърсър нямаше и следа.
— Не е мъртъв — прошепна тя. Очите й се напълниха със сълзи. — Само е ранен. Ще се оправи. — И щом Букър и Деврин се приближиха, извика: — Къде е Мърсър? Не е мъртъв, нали? Не може да е мъртъв!
Двамата я погледнаха. Лицата им бяха безизразни. Тя пусна котвата, скочи в студената вода и заплува към брега, както си беше с дрехите.
— Къде е Мърсър? — попита задъхано, щом излезе на пясъка.
Дрехите на Букър бяха в кръв, очите му бяха червени от изтощение. Едва се държеше на крака. Деврин беше в още по-лошо състояние, а беше и ранен в крака.
— Беше под земята, когато професор Ахмед взриви входа на гробницата — каза младият турчин.
Кали се хвърли на пясъка и се разплака.
— Имаше ли и други долу? Колко бяха?
— Четирима, включително Поли Фейнс — отвърна Сайкс.
— Може би е мъртъв! — Хлипането й се превърна в задушаващи ридания. — О, Господи!
Букър клекна до нея.
— Не плачи. Мърсър е костелив орех. Ще го измъкнем. Ще докараме хора и машини.
— Това ще отнеме дни. Ами ако е ранен?
— Миличка, в момента не можем да направим нищо. Колкото по-бързо тръгнем, толкова по-скоро ще се върнем. Ще се обадим на адмирал Ласко и той ще задвижи нещата. Трябва да тръгваме. Деврин е ранен и трябва да го види лекар.
— Но… — Гласът й заглъхна.
— Кали, знам, че искаш да останеш тук, но няма да му помогнеш, като седиш и гледаш купчината пръст. Утре сутринта ще се върнем с хеликоптер и достатъчно хора, за да го изровим.
— Не мога да…
— И аз не мога да повярвам, че Мърсър е мъртъв, но това е единственото, което можем да направим. Хайде.
Закараха ранения еничар на луксозната яхта с катера на терористите и го сложиха да легне в каютата на Кали. Сайкс превърза раната му и го зави с няколко одеяла. Помоли Кали да стои при него и се качи в Лоцманската кабина. Кали погали горещото чело на младия учен и внимателно приглади косата му. Беше толкова объркана, че не знаеше какво друго да направи.
Лагерът бързо се смаляваше зад тях.
Кали погледна през прозореца на кърмата и изведнъж забеляза нещо. Отначало го помисли за дънер, но откъде тук дънери? Изскочи на палубата, вгледа се назад и викна:
— Букър! Спри!
— Какво?
— Във водата има човек. Обърни.
Той я погледна колебливо, но завъртя кормилото Върнаха се на петдесетина метра. Оглеждаха водата внимателно.
— Хайде — каза накрая Букър. — Трябва да закараме Деврин в болница.
И тъкмо завъртя кормилото и подаде тяга, когато Кали извика и посочи. Върху разпенената бяла диря зад яхтата лежеше човек, по лице.
Кали грабна един спасителен пояс и скочи през борда. Заплува лудешки, буташе пояса пред себе си. Стигна до човека и го обърна по гръб…
Мърсър, целият в синини, но въпреки това толкова красив, й се усмихна.
— И през ум не ми е минавало, че Букър ще се опита да ми открадне гаджето.
Кали го целуна страстно, но той я отблъсна, за да си поеме дъх. Устата му беше разкървавена.
— Как успя да се измъкнеш? — попита тя.
— Тунелът се беше срутил само отчасти. Взех аквалангите на Поли, спуснах се надолу, намерих в тавана пролука, отворена от земетресението, и се проврях. После просто си плувах.
Арлингтън, Вирджиния