— Здравей, Хари. Прибрах се — извика Мърсър, докато прекрачваше прага на дома си. Имаше чувството, че е съпруг от предградията от телевизионните сериали от петдесетте години.
Хари сигурно изпита същото чувство, защото изръмжа от бара горе:
— Няма да ти донеса лулата и чехлите.
— Ами моите? — подвикна Кали.
— Дамите не пушат лула, а и си падам по краката, затова предпочитам да те гледам без чехли. — После добави малко раздразнено: — Я елате тук? Трябва да ви кажа нещо.
Мърсър вървеше с патерици заради раненото си коляно и му бяха нужни няколко минути, за да изкачи витото стълбище. Когато влязоха, Хари стана от високото столче, погледна патериците и се усмихна подигравателно.
— Аз си загубих крака преди петдесет години и едва напоследък започнах да използвам бастун, а ти си удряш леко коляното и вече си с патерици.
— И болкоуспокояващи — сънено добави Мърсър. — На цели шепи. Смятам да ги смеся с малко алкохол и най-после да се наспя.
Хари целуна Кали по бузата.
— След като лицето му е бинтовано, никой няма да те обвини, че си го зарязала и си излязла с мен.
— Дали ще мога да издържа на темпото ти? — отвърна на шегата му тя.
— Ще съм милостив към теб. — Той се ухили похотливо. — А сега, сериозно. Когато Мърсър ми се обади от Египет, почувствах огромно облекчение, че си добре. И Букър също. Харесвам го.
— Ами мен? — иронично попита Мърсър.
— Видях завещанието ти. Получавам къщата, ако гушнеш босилека, така че виках за терористите.
— Много си мил. — Мърсър седна на дивана и остави патериците на пода. Повлекан се бе изтегнал на канапето отсреща и бе вдигнал крака. Ако не хъркаше, Мърсър би помислил, че е умрял. — Какво искаше да чуем?
Хари отиде зад бара, наля питиета за всички и сложи телефонния секретар върху лакирания махагон. Кали даде на Мърсър чашата с джин, водка и лимонов сок и седна до него.
— Всъщност две неща. Първо се обади Айра със съобщение от Русия. Извадили са седемдесет варела с плутоний от влака. В момента пътуват към постоянно хранилище.
— Ние преброихме шейсет и осем — каза Кали. Хари вдигна пръст, за да й покаже да има търпение.
— Анализирали ги и установили, че два от тях наскоро са били потопени в морска вода.
— Значи сме прави за Попов — рече Мърсър. — Отишъл е в Новоросийск и е извадил двата варела, за да прикрие престъплението си.
— Айра каза, че арестът, съдебният процес и екзекуцията му са се състояли вчера.
— Обожавам руското правосъдие — отбеляза Мърсър. — А второто нещо?
— Вчера се обади един човек — тъкмо решавах кръстословицата. Оставих телефонния секретар да запише обаждането, но когато разбрах кого чувам, грабнах слушалката. Слушайте. — Хари натисна бутона.
— Извинявайте, че не ви се обадих по-рано, доктор Мърсър, но бях на археологически разкопки близо до Ефес.
Мърсър не позна гласа, но човекът явно беше възрастен.
— Обажда се професор Ибрахим Ахмед от Истанбул. Разбрах, че искате да обсъдим легендата за Аламбика на Скендербег. Няма нищо особено, но с удоволствие ще разговарям с вас. Можете да ми се обадите по… — Телефонният секретар изпиука.
— В този момент вдигнах слушалката — каза Хари. Топлината на болкоуспокояващите, циркулиращи във вените на Мърсър, се превърна в смразяващ хлад.
— И ти говори с него? — глупаво попита той.
— Поне двайсет минути. Ахмед не е отвлякъл Кали, нито ни е спасил задниците в Атлантик Сити, и не е умрял в гробницата на Александър Велики преди четири дни, както ми каза ти.
Мърсър и Кали се спогледаха.
— Той е професорът, на когото ти се обади за Скендербег — продължи Хари. — Експерт е по този въпрос и знае всичко за него. Заяви, че легендата, че Скендербег е използвал оръжие, принадлежало на Александър Велики, е мит и не отговаря на реалността.
— Греши. Аз го видях това проклето нещо.
— Просто повтарям какво ми каза. Освен това добави, че не е чувал за никакъв Орден на еничари.
Мърсър проумя какво му говори Хари едва след няколко секунди.
— Тогава човекът в Египет и Русия…
— Не е бил Ибрахим Ахмед, експертът по Скендербег и професор от Истанбул — довърши мисълта му Хари.
— А кой? — попита Кали.
Старецът сви рамене.
— Не знам. Никой не му е искал документите за самоличност, нали?
— Би ли ми дал телефона, Хари? — Мърсър потърси в портфейла си, извади листче и го вдигна. — Това е телефонният номер на стаята на медицинските сестри в болницата в Асуан. — Набра го. Телефонът звъня цяла минута. Накрая отговориха на обаждането му и след малко намериха човек, който говори английски.
Хари запали цигара, а Кали отиде в кухнята да донесе лед за коляното на Мърсър.