Краката им се плъзгаха по калното дъно и трябваше да размахват ръце, за да запазят равновесие. Тръгнаха към вътрешността на мината, за да не могат стрелците по периметъра да ги открият лесно. Мърсър нямаше представа колко от хората на Дайс ще тръгнат след тях, вероятно всичките, но мината се простираше на четири акра, така че водачът на бунтовниците едва ли имаше достатъчно бойци да я обкръжат цялата.
Стените от пръст бяха отвесни, ъглите — остри. Гледката към оловносивото небе се смали до разпокъсани ивици, сякаш вървяха между небостъргачите в Манхатън. Мърсър не бе огледал мината внимателно и нямаше представа откъде се излиза, но обостреното му чувство за посока беше закалено през годините работа в триизмерната мрежа от тунели във въглищни, златни и диамантени мини. И въпреки че слънцето беше скрито зад облаците, той можеше да определи посоката.
Две минути след като скочиха в рова, той прецени, че са изминали една четвърт от разстоянието. Чу гласове зад тях. Бяха далеч и това означаваше, че бунтовниците току-що са стигнали до мината, но той все пак закрачи по-бързо. Някой изстреля поне половин пълнител и другарите му го насърчиха с викове. Терористите явно не знаеха къде е плячката им.
— Знаеш ли къде отиваме? — попита Кали.
— Не съвсем — призна Мърсър. — Но трябва да се отдалечим от реката. Дайс сигурно е поставил войници покрай главната шахта. Мисля, че е най-добре да стиг — нем до отсрещната страна на мината, възможно по-близо до джунглата, и да се надяваме, че ще се измъкнем.
— Води тогава.
Някои изкопи бяха дълги и прави, други бяха задънени или се разклоняваха в безброй странични ровове. Мърсър оглеждаше ръбовете над тях в случай, че бунтовниците са успели да стигнат до вътрешността на мината и ги търсят.
Завиха зад поредния ъгъл.
— По дяволите!
— Какво има?
— Клонът на дървото над лявата стена. Преди минута минахме оттук. Обикаляме в кръг. — Мърсър се обърна, после погледна небето. Вече не можеше да определи къде се е скрило слънцето зад носените от вятъра облаци. Започна да ръми.
Той поведе Кали по обратния път. Усети леко колебание в стъпките й. Не я обвиняваше.
Младият бунтовник вече беше убил трима души днес, но искаше още. Приятелят му Сими щеше да изреже шест нови резки на приклада на автомата си. Той скочи в изкопа и хукна по лабиринта, търсеше белите хора.
Изведнъж видя, че обикновено спокойната вода се плиска в стената на канала. Значи бяха близо. Хлапакът затича по-бързо. Гумените му сандали шляпаха досами ръба на рова. Зави зад следващия ъгъл и ги видя. Бяха долу и тичаха към него. Краката им шляпаха във водата, главите им бяха наведени.
Той спря и се приготви да стреля — и изведнъж нещо го удари в рамото. Краката му се плъзнаха, но докато падаше, успя да се извърти и да се вкопчи в пръстта. Свлече се в изкопа. Автоматът се заклещи под гърдите му.
Мърсър спря и вдигна пистолета, но се поколеба дали да стреля в беззащитното ранено момче. Кой знае колко хора беше убило това дете войник, колко жени беше изнасилило и колко страдания беше причинило! В този момент обаче това нямаше значение. Мърсър не можеше да го застреля хладнокръвно. Хукна и сграбчи тънкия му глезен. Бунтовникът изкрещя на другарите си, но Мърсър го дръпна долу.
Хлапакът цамбурна във водата и Мърсър заби юмрук в лицето му и му счупи носа и поне няколко зъба. Момчето се отпусна. Щеше да е в безсъзнание поне час. Мърсър го нагласи така, че да не се удави, прибра пистолета в плоския кобур, зашит отзад на кръста му, и взе автомата.
Кой ли беше прострелял хлапето? Възможно ли беше в района да има правителствени войски? Те ли бяха застреляли втория бунтовник, докато двамата с Кали бяха приковани на открито? Мърсър беше сигурен, че вторият му изстрел не е улучил целта.
Над лицето му премина сянка. Той се обърна и стреля, без да прикладва. Първите два куршума разпръснаха пръстта от ръба на изкопа, но останалите три пробиха уголемяващи се тъмночервени дупки в гърдите на друг бунтовник. Миг по-късно трети боец се наведе в рова, насочи оръжието си и осея канала с куршуми.
Автоматът в ръцете му подскачаше и изстрелите бяха неточни. Мърсър и Кали побягнаха към следващия ъгъл. Зад тях се разнесе отчаян вик: бунтовникът бе надникнал в мината и бе видял облака кръв, образуващ! се около приятеля му. Дотърчаха още трима и всички заедно скочиха в изкопа и хукнаха след белите.
Мърсър и Кали тичаха, хванати за ръце, придържаха се към късите отсечки на канала и завиваха ту наляво, ту надясно, за да се скрият, но Мърсър знаеше, че лесно могат да ги проследят. На следващия завой той бутна Кали пред себе си и се долепи до стената. Бунтовниците не се стараеха да се движат тихо и идваха като атакуващи крокодили. Мърсър изчака още две секунди и се показа.