— Изглеждаш уморен — каза заместник-съветникът по въпросите на националната сигурност вместо поздрав. Не си направиха труда да се ръкуват.
— Забелязваш очевидното. Ще ми се да забравя последните няколко седмици и особено последните пет дни.
— Мислех, че ще е фасулска работа. Отиваш, откриваш съответните минерали и Централноафриканската република забогатява, ООН получава добър имидж, а ние — частица от славата.
— Проблемът е, че там няма минерали. Всъщност го подозирах. А и каквито и богатства да бъдат открити в Централноафриканската република, всичко ще отиде в джобовете на военните диктатори.
— Четох информация за един такъв. От Судан.
— Хариби Дайс. Очарователен тип. Само мускули. Обича мачетета. Мъртъв е.
— Ти ли? — Айра не изглеждаше изненадан.
— Де да бях. — Сервитьорът дойде да вземе поръчката им. Мърсър се отказа. Сандвичът, който бе хапнал, му тежеше като камък. Айра обаче поръча достатъчно храна и за двамата. Когато младият азиатец се махна, Мърсър продължи: — Всъщност Дайс задържа мен и една жена, Кали Стоу, за заложници и изведнъж се появиха някакви… — Мърсър се поколеба как да нарече спасителите им, — някакви войници и застреляха всичките му хора.
— Местни? Умиротворители?
— Не. Не знам кои бяха. Просто се появиха изневиделица, свършиха си работата и ме предупредиха да не се връщам там.
— Коя е Кали Стоу? — Айра рядко правеше коментар, преди да е чул всичко.
— Това е едно от нещата, които искам да разбереш. Твърди, че работела за Центъра за контрол върху заболяванията, но когато се обадих, останах с убеждението, з го използва като прикритие. Освен това, когато се разделихме на летището, я видях да се качва в правителствена кола. Ако се води на работа при Чичо Сам, искам да разбера защо беше там, където бях и аз.
— Ще се обадя тук-там. Нещо друго? Мърсър извади манерката на Честър Бауи от сака и сложи на масата. После измъкна от джоба си и сплескания куршум. Металът проблесна на приглуше-ната светлина. — Искам тези неща да ги погледне експерт. Особено куршума. — Мърсър разказа историята, която бе чул от старицата, и изложи всичко, случило се от момента, когато Кали се бе приближила до него в Киву. Айра си отбеляза няколко неща на една салфетка.
— Бял наемник. Превръзка на окото. Паули или Поли. Източноевропеец. Разбрах. — Адмиралът остави хи-микалката и бутна почти празните чинии настрани. — и какво мислиш?
— Първо си помислих, че това е селището, където САЩ са добили урана за проекта „Манхатън“, но не мога да повярвам, че бихме убили свидетелите.
— Съгласен съм. Но до какъв извод стигаме?
— Трябва да са германците — бързо отвърна Мърсър. Те са имали доста сложна ядрена програма през войата. Някак са разбрали за жила силно концентрирана уранова руда и са изпратили експедиция да я завземе.
— А Честър Бауи?
— Това е само предположение, но може би той е човекът, когото германците са използвали, за да открие урана. От това, което ми каза жената, само няколко седмици или месеца, след като си е тръгнал, са дошли други бели. Ако е докладвал на нацистките главнокомандващи, точно толкова време трябва, за да се събере екип и да се изпрати на място.
— Значи е предател, който е помагал на нацистите през Втората световна война?
— Възможно е. А може и да е бил принуден или да не е знаел кой стои зад експедицията му. Точно това искам да разбера.
— Как?
— Написах името в търсачка и излязоха повече от сто хиляди резултата. Държавен университет „Бауи“. Град Бауи, Мериланд. Дейвид Бауи. Ловджийските ножове „Бауи“. Обаче съм намислил как да го проследя.
— Добре, ще го оставя на теб. Ами мястото? Старата мина още ли е опасна? Имам предвид, може ли някой да отиде и сам да добива концентриран уран?
— Съмнявам се. От това, което видях, мината изглежда изчерпана. Който и да я е експлоатирал, е взел всичко. А от три дни селището вече го няма. В доклада ми до Адам Бърк ще препоръчам да се изпрати екип от Международната агенция за атомна енергия, след като нещата се уталожат, просто за да се уверим.
— След като Дайс е мъртъв, нещата не са ли спокойни?
— Ще трябва да минат няколко седмици, дори месеци. Дайс вече не е пречка, но десетки дребни диктатори ще се борят, за да превземат остатъка от армията.
Челото на Айра се набразди чак до обръснатия му череп.
— Как изобщо я е намерил този Бауи?
Мърсър се облегна назад, на устните му заигра усмивка. Знаеше, че Айра ще стигне до истинската загадка в цялата тази работа.
— Това е въпросът, който ме преследва, откакто с Кали си тръгнахме от Централноафриканската република. Селището едва се вижда на картата. От геологична гледна точка районът не изглежда подходящ за уран, но въпреки това преди шестдесет години този човек отива джунглата и започва да изкопава огромни количества. Сякаш мястото е означено с X и има табела „Копай тук“.