— Няма нищо?
— Не останах достатъчно, за да изследвам целия район, но да, мога да кажа, че вече няма нищо.
— Не си останал достатъчно? Плащам ти повече от достатъчно, за да останеш колкото трябва.
— Само ми обеща много пари — троснато му напомни убиецът. — А не останах, защото се появиха онези.
Разочарованието беше прекалено голямо. Всичко можеше да се приключи за няколко дни. Сега му казваха, че няма руда. Най-накрая думите на Поли се пребориха с безсилието му.
— Почакай, „онези“? Кои „онези“? — Но той знаеше. Знаеше много добре, но въпреки това упорстваше. — Господи, та ти разполагаше с цяла армия. Хората на Хариби Дайс са повече от достатъчна защита.
— Дайс е мъртъв, както и много от хората му, така че можеш да забравиш за другата половина, която трябваше да дадеш, за да ме закарат в онова селище. Аз самият едва се измъкнах. Това стана преди пет дни. Толкова време ми трябваше, за да се добера до Хартум. — В гласа на Поли се прокрадна нотка на професионално уважение. — Ти ме предупреди, че противникът е силен. Нямах представа обаче, че един наказателен взвод може да се придвижва така.
— Разполагали са с цяла вечност, за да се усъвършенстват. А американецът?
— С него имаше жена.
— Не знам нищо за жената — призна нюйоркчанинът.
— Аз пък не знам какво е станало с тях. Побягнах веднага щом се появиха онези. Бяха ги заловили и Дайс се канеше да ги екзекутира. Възможно е да са убити в престрелката. Не знам.
— Ще разпитам тук-там. Най-добре ела в Ню Йорк. Имам чувството, че ще ми трябваш тук.
— Полетът ми е след два часа.
Мърсър знаеше точно как ще открие Честър Бауи и започна търсенето с убеждението, че е бил на съвсем погрешна следа. Направи логичното предположение, че Бауи не е бил най-големият късметлия в историята, но че е бил опитен геолог, при това дяволски добър. Също така предположи, че човек над петдесетте не би пътувал до една от най-откъснатите точки на света без помощен екип. Като пресметна, че разкопките са били в началото на 40 — те години и се върна назад, предположи, че Бауи трябва да е завършил колеж след 1913 година. Даде си аванс от още пет години и започна търсенето от 1908 — а.
Следващата стъпка беше много проста — да претърси електронната база данни в академичния справочник „Кой кой е“ в периода между 1908 и 1945 година. На компютъра му трябваше не повече от секунда, за да покаже, че не открива Честър Бауи. Без да се разтревожи, Мърсър разшири периода до 1900 година — най-стария архив, но пак не получи резултат.
Облегна се назад и се зачуди дали Бауи просто не е бил слаб студент или дори по-лошо — самоук геолог. Беше толкова сигурен в метода си на проучване, че не бе отчел тези две възможности. Сега просто написа името на Бауи в търсачката и в продължение на час безрезултатно извеждаше и преглеждаше случайни резултати.
Не искаше да се откаже от идеята, че Бауи е получил университетско образование. Никой не би открил Урановите залежи без такава подготовка. Обади се в канцелариите на десетки училища с отлични факултети по геология. Нямаше и следа от Честър Бауи. Свърза се с всички по-големи миньорски училища — пак без резултат, макар да се върна до 1900 година, което означаваше, че Бауи трябва да е бил на шестдесет, когато е бил в Централноафриканската република. Обядва приведен над компютъра и остави телефонния секретар да приема десетките обаждания. За вечеря си поръча китайска храна, която също изяде на бюрото, и си легна чак в един. На следващата сутрин седна на бюрото в шест, а кафето беше толкова силно, че можеше да свали емайла от зъбите му. Продължи работа с търсачката до девет и в девет и една се обади на компанията, която поддържаше сайта „Кой кой е“. Премина през две секретарки и най-накрая се добра до главния архивист. Тя се представи като госпожа Морланд. Гласът й беше толкова немощен, че той предположи, че вероятно е завършила поне няколко години преди Честър.
— С какво мога да ви помогна, доктор Мърсър? Той бе сметнал за благоразумно да използва титлата си и да украси малко историята.
— Госпожо Морланд, аз съм геолог и току-що се върнах от Централна Африка, където се натъкнах на гроб в далечно селище. На надгробния камък пишеше, че там е погребан Честър Бауи, починал през 1942 година. Една от възрастните жени в селцето си спомни, че този човек също е бил геолог. Отишъл сам там и бил разкъсан от лъв.
— Колко ужасно — каза възрастната библиотекарка.
— Да. Освен това тя каза, че оттогава в селцето непрекъснато се случват нещастия, болести по добитъка, суша и какво ли не. Мисли, че духът на Бауи ги преследва, защото семейството му не знае как и къде е починал. За нас това звучи малко странно, но анимизмът е преобладаващото вярване в тази част на Африка.