— Според брояча на този стар сайт вие току-що удвоихте броя на посещенията, откакто е пуснат в интернет.
— Имам чувството, че книгата не е потръгнала така, както сте се надявали.
Тя се изкикоти.
— Издателят ми изгуби един щедър аванс от хиляда долара. Всъщност „Наука без граници“ е плод на любов. Изпратих я до издателите на шега.
— Въпреки това писането на книга си е голямо постижение.
— Направих го заради дядо ми. Ако сте разгледали сайта, може да сте забелязали откъс за човека от Пенсилвания, който се опитал да използва статичното електричество.
— Вашият дядо?
— Вдъхновил се от машина, за която прочел в „Атлас сви рамене“ на Айн Ранд, и решил, че може да я накара да заработи. Прекарваше всяка вечер и уикендите в гаража в занимания. Веднъж подпали пожар и лежа цяла седмица в болницата, след като почти не се уби. Успя да прочете книгата ми, преди да умре, но така и не разбра, че съм успяла да я публикувам. Вие пишете, че искате информация за Честър Бауи.
— Какво можете да ми кажете за него и какво е направил, за да заслужи място във вашата книга?
— Бауи е преподавал древна история в колежа „Кийлър“ тук, в Ню Джързи.
— Вие сте в Ню Джързи?
— Да, аз съм маркетингов директор на новия хотел и казино „Деко Палас“ в Атлантик Сити. Страхотно е. Идвали ли сте тук?
— Не, но имам приятел, за когото Атлантик Сити е като трети дом.
— Трети дом, виж ти.
— Не е така впечатляващо, защото използва моя дом като втори. Както и да е, да се върнем на Бауи.
— Честър Бауи е преподавал древна история в „Кийлър“. От това, което си спомням от проучванията ми, е бил голям ексцентрик. Непрекъснато си мърморел под носа и освен това носел пелерина.
— А какво е направил, за да заслужи място в книгата ви? — попита Мърсър.
— Ами, не е бил учен, а чудак. Затова е там. Бил е убеден, че съществата от гръцката митология наистина са съществували.
— Искате да кажете грифоните, Медуза и гигантските триглави кучета?
— Да.
— Е, това наистина го прави чудак.
— И не само това — каза Серена. — Бауи вярвал, че селяните в Древна Гърция са откривали кости от животни, изчезнали през последния ледников период. Смятал, че са си измислили тези истории за сътворението на най-различни фантастични чудовища, тъй като не са знаели как пасват костите в тези скелети.
Мърсър попи думите й и на пръв поглед не можа да открие недостатъци в теорията на Бауи. Хипотезата му беше прост и елегантен отговор на един въпрос, който никога не бе обмислял, но не му отговори защо Честър Бауи се е озовал при концентрираните уранови залежи в Централна Африка, където се предполагаше, че е изчезнал в средата на тридесетте години на миналия век.
— А дали е имал някакви други интереси? Например геология?
— Аз поне не зная. — Серена млъкна за момент. — Неприятно ми е да го кажа, но не си спомням много за него. Написах книгата няколко години преди да я публикувам, а за Бауи има само няколко параграфа. Вкъщи имам няколко кутии със стари проучвания. Може да има нещо в някоя от тях. Мога да ги прегледам и да ви изпратя каквото открия.
Мърсър обмисли предложението й. Съмняваше се, че е на прав път, макар датите да съответстваха донякъде на това, което знаеше. Това можеше да е друг Честър Бауи. Въпреки това нямаше друг път, по който да тръгне. А и го притискаше смътно чувство на неотложност.
— Дали не е възможно да дойда и да ги получа? — Усети, че тя се колебае. — Уверявам ви, че не съм някакъв лъжец. Може дори да дойда в хотела. — Знаеше, че ще трябва да вземе Хари. Старият хитрец щеше да се цупи със седмици, ако разбереше, че Мърсър е отишъл в казиното без него.
— Ами, предполагам. Мога да си отида в обедната почивка и да взема нещата. Сигурна съм, че знам коя е кутията. Вие в Ню Йорк ли сте?
— Не, във Вашингтон. — Мърсър си погледна часовника. — Какво ще кажете за пет часа във фоайето?
Тя се изсмя.
— Този хотел е огромен. Никога няма да се открием. Какво ще кажете за Американския бар? Той е точно до главния вход на казиното.
— Добре. Американският бар. В пет часа. Благодаря ви, Серена.
— Радвам се, че мога да помогна. Ще видя какво мога да направя, за да получите стая. — След това добави: — Така и не ви попитах. Каква е цялата тази история?
— Ще ви обясня, когато се видим. Достатъчно е да ви кажа, че Честър Бауи е открил нещо и със сигурност не са кости от минотавър.
Отново погледна колко е часът и реши, че още е рано Хари да е отишъл при Дребосъка, затова се обади в апартамента му. Когато не получи отговор, опита и в кръчмата, но дори собственикът Пол Гордън не беше там.
Отново се качи по стълбите до кухнята, за да си долее кафе. Хари се беше смъкнал на бара, надвесен над кръстословицата в „Уошингтън Поуст“ с коктейл „Блъди Мери“.