— Радвам се да те видя, малката — успя да каже най-накрая и вдигна чаша за поздрав.
— Ще ме почерпиш ли едно питие? — Не изчака отговора и се обърна към бармана. — Уиски „Дюър“ с лед и сода.
— Не ме разбирай погрешно — каза Мърсър, — но ти си последният човек, когото очаквах да видя тук. На какво дължа това удоволствие?
Тя отпи от чашата си.
— Аз съм пристрастена комарджийка. Не мога да спра Ипотекирах къщата, продадох колата и всичко. Живея в кофите за боклук.
— Аз се влюбих — каза Хари и се изправи, за да се представи. — Хари Уайт, на вашите услуги.
Тя се изкикоти на забележката му и се ръкува с него.
— Здравей, Хари. Аз съм Кали Стоу.
Хари хвърли един поглед на Мърсър, после каза:
— Тя ли е онази от Африка?
Кали също хвърли изпитателен поглед на Мърсър.
— А сега съм тук. Каква е вероятността?
— Доста голяма, ако имаш среща със Серена Балард.
— Получаваш отличен. — Тя седна на стола до Мърсър, с което принуди Хари да се наведе през бара, за да може да я оглежда влюбено. — Говорихме с нея този следобед и представи си колко бях изненадана, когато ми каза, че днес вече има среща относно Честър Бауи.
— Ще ми кажеш ли коя си всъщност? — попита Мърсър, без все още да се е съвзел; гледаше я възхитено. — Защото знам, че не работиш в Центъра за контрол върху заболяванията. Техният човек в личен състав едва не се задави, когато попитах за теб.
— Чувал ли си за ДОЯЗ?
— Част от Департамента по енергетика, нали?
— Това е съкращение от Департамент за откриване на ядрени заплахи. Аз съм член на екипа. Основната ни функция е да реагираме бързо в случай на ядрен удар или атака срещу атомна централа. През 2003 година уставът ни малко се промени, след като президентът Буш се обърна към нацията и сериозно сгафи, като каза, че Саддам е тръгнал да пазарува уран в Африка, заради тази грешка ДОЯЗ бе натоварен и със задачата да открие и обезопаси непознати до момента уранови източници. В екип сме по десет човека и претърсваме за стари уранови мини и места, където може да има залежи.
— Значи не си излъгала за това как си открила това селце.
През бляскавите й тъмни очи премина сянка и тя бързо отпи от уискито си. Луничките й гневно поаленяха.
— Не точно. От ЦКЗ се свързаха с мен за това село, защото имало най-висока концентрация на заболели от рак на планетата. Когато докладвах за това на шефовете, те се засуетиха, говориха за това на десетки срещи и комисии и най-накрая оставиха случая, защото, цитирам: „Има по-неотложни неща“.
— Нека отгатна — каза Хари. — Ти си продължила самостоятелно.
Кали кимна, доброто й настроение се върна.
— Ако забелязвате, седя малко накриво, защото ми натъртиха задника, докато отивах в офиса в Ню Йорк.
В ума на Мърсър неволно се появи образа на задните й части. Той побърза да го заличи, но отбеляза:
— Видях, че се качваш в кола със стъклена преграда.
— Шефът на ДОЯЗ, Клиф Робъртс, дойде да ме вземе лично. Точно тогава започнаха да ми се карат. Няма да го забравя този Линкълн. — С небрежен жест Кали отметна косата от челото си, което доомагьоса Хари. — Блъфираха, че ще ме уволнят, а после, че ще ме отстранят от длъжност. Последно ме накараха да си взема едноседмичен отпуск и да се върна, когато имам… — и добави с по-плътен глас, явно имитираше шефа си, — „подходящо отношение на човек от екипа“. Мърсър, завиждам ти, че не ти се налага да се оправяш с идиоти от правителството.
— Една от първите ми длъжности беше в Американската геоложка служба. Нямаше бюрокрация, но знаех, че няма да издържа дълго там. — Той се върна назад към времето, когато бяха в селцето; сега, след като знаеше защо в действителност Кали е била там, вече свързваше нещата. Имаше някои противоречия все пак. — Когато отиде в храстите…
— Проверявах с гайгеров брояч. Ако ти не беше геолог, можеше да не събудя подозрения и да си измисля история. Но ти веднага щеше да разбереш за какво става дума, затова се принудих да отида в джунглата с приказки за стомашно разстройство.
— Съжалявам, че ти причиних неудобство. Всъщност ти изобщо не беше пребледняла, когато се върна, а и се възстанови учудващо бързо.
Тя се ухили.
— Не съм актриса и не се шегувах, че стомахът ми е железен.
— И какво показа гайгеровият брояч?
— Радиацията не беше много над нормата. Колкото и големи да са били залежите, всичко е било изчерпано през тридесетте или четиридесетте години на миналия век, а радиоактивната почва е ерозирала много отдавна.
— Мисля, че по-скоро през тридесетте години — каза Мърсър. — Малко след като Честър Бауи е направил откритието.