— И германците са дошли да вземат всичко, което е оставил Бауи?
— Така мисля. От това, което госпожа Балард ми разказа за Бауи, се съмнявам да е бил предател, затова си мисля, че някой се е възползвал от откритието му след това и се е върнал да изчерпи залежите. — Мърсър си поръча още едно питие. Пианистът сигурно реши, че има достатъчно редовни посетители, за да започне доста добра интерпретация на „Времето отлита“ от „Казабланка“. Сигурно свиреше тази песен по няколко пъти на ден. — А ти как откри Бауи? — попита Мърсър. — Аз го проследих чрез училището.
— Чрез базата данни на данъчните власти. — Кали засмука едно ледено кубче и Хари и Мърсър застинаха, втренчени в чувствените движения на устните й. Тя усети погледите им, бързо схруска леда и се скастри за този си навик, който привличаше повече внимание, отколкото й се искаше. — ДОЯЗ има достъп до някои доста добри бази данни, когато става дума за национална сигурност. Тъй като аз съм отстранена, помолих един от колегите ми да претърси базите. Даде ми името „Кийлър“ и се обадих на директора на училището, а той ми каза за книгата на Серена Балард. Обадих й се и ето ме тук. Само не ми е ясно — продължи тя — какво общо има тази мина с някакъв смахнат професор по класически науки. Серена ми разказа нещичко за теориите на Бауи, а те не се връзват много с това, което открихме. Ако е продължил да се прави на начинаещ археолог, за да докаже теорията си за костите от ледниковия период, би отишъл в Гърция. Как се е озовал в Африка?
— Ако имаме късмет, записките на Серена може и да хвърлят някаква светлина върху това.
— Това ме подсеща — бързо каза Кали. — Директорът на „Кийлър“ й е ядосан. Трябвало да върне на училището материалите от проучването преди години. Така че подсети ме да й кажа, че трябва да върне всичко.
Една жена към четиридесетте влезе в тъмния бар. За разлика от прииждащите на вълни туристи, беше облечена в делови костюм и носеше куфарче. Имаше дълга руса коса и закръглено лице. Мърсър прецени, че е висока към метър и шестдесет и е на неговите килограми. Предположи, че в рода й е имало холандски преселници. Тя забеляза тримата на бара и тръгна право към тях. Да, това трябваше да е Серена Балард.
— Доктор Мърсър? Госпожица Стоу?
— Открихте ни — отвърна Кали.
— Здравейте. Аз съм Серена Балард.
— Моля, наричайте ме Кали. — Дори седнала на стола, Кали беше почти с глава по-висока от изпълнителната директорка на казиното.
— А мен всички ме наричат Мърсър. — Той се ръкува с нея. Очите й бяха сини като метличини. — Това е приятелят ми Хари Уайт.
Хари не повтори шегата си за услугите. Инстинктивно бе забелязал, че Кали би я разбрала. Но не мислеше, че ще е така със Серена Балард.
— Приятно ми е.
Серена погледна Мърсър, а след това и Кали.
— Книгата ми излезе преди три години и изведнъж не един, а двама души проявяват интерес.
— С Мърсър работим по един и същи случай от различна гледна точка и стигнахме до една следа — вас. Да ви почерпим едно питие?
— Само диетична кола. Защо не седнем по-далеч от пианото? — Тя вдигна куфарчето си. — Донесох всичко, което успях да открия. Всъщност има доста повече, отколкото си мислех, а това ми напомни, че трябваше да върна всичко в колежа „Кийлър“.
Кали взе питието на Серена и своето.
— Директорът на училището ме помоли да ви кажа същото. Каза го, сякаш учените са се скъсали да търсят информация за Честър Бауи.
Настаниха се в ъгъла и Серена изсипа съдържанието на куфарчето на масата. Имаше десетина овехтели тетрадки, няколко стари картонени папки и куп хвърчащи листове. Мърсър, Хари и Кали започнаха да прелистват тетрадките. От нетърпеливото изражение на Серена бе ясно, че иска да помогне, но няма какво толкова да добави.
— Не мога да ви кажа кой знае какво. Прегледах част от тези неща в офиса, но се страхувам, че това не събуди спомените ми. Както ви казах по телефона, написах книгата отдавна, а Честър Бауи не заема голяма част в нея.
— Кога за първи път чухте за него? — попита Кали и вдигна поглед от една пожълтяла тетрадка.
— Свекър ми бе учил в „Кийлър“. Той ми разказа за него, докато работех по книгата. Макар да е изчезнал през тридесетте години, студентите все още говорели за Бауи Тъпака по времето, когато свекър ми учил там. Аз просто се свързах с училището и им казах, че пиша за Бауи. Те ми изпратиха всички свои архиви.
Кали продължи да я притиска.
— Не сте ли се натъквали на името му на други места?
— Не, съжалявам. — Серена отпи от кока-колата. — За какво става дума?
Мърсър остави тетрадката, която прелистваше.
— Открихме една манерка в малко селце в Централна Африка. Принадлежала е на Честър Бауи. Една старица си го спомни от своето детство. Каза ни, че малко след като Бауи си тръгнал, дошли други бели и убили много от местните жители.