— Знаех, че ще попиташ. В момента го търся. Знам какъв си, когато искаш нещо. Преследва ме с години, за да купиш онази отломка от „Хинденбург“. Определено се надявам да си я сложил на видно място.
— Ами, да — излъга Мърсър. — На една витрина до бюрото ми е.
— А, ето го. Живее в семейната ферма в Уеъртаун. Ако щеш вярвай, но се казва Еразмус Фес.
— Мърсър! — извика Хари.
Мърсър не се обърна, а само му направи жест да почака.
— Еразмус Фес?
— Точно така. Мърсър записа адреса.
— По дяволите, Мърсър!
— Момент, Карл. — Той закри слушалката.
— Какво?
Хари сочеше телевизора. Мърсър погледна. На екрана показваха полицаи и медицински екип пред малка къща, явно в предградията. Мърсър включи звука. „… тази сутрин от съсед, който описва видяното като касапница. Макар тяло да не е открито, госпожица Балард не може да бъде намерена, а кръвта в дома й показва криминално деяние“.
Мърсър се вцепени и пребледня. Прекъсна разговора, без да се сбогува с Карл Дайън.
— Серена?
— Да.
Няколко секунди тримата мълчаливо гледаха новините. Кали се опомни първа.
— Трябва да се махаме оттук. Ако са я измъчвали, знаят, че сме отседнали в хотела. Може би знаят и номерата на стаите ни. Мърсър, имаш ли кола?
— Да — отвърна той механично. Умът му бе зает с друго. — В гаража е.
— И моята. Да тръгваме. — Кали вече беше затворила лаптопа.
— Не. Ако са вече тук, ще я наблюдават. Хари, твоят апартамент къде е?
— Съжалявам, но е резервиран чак за довечера. Не мога да го използвам преди седем.
— Ясно. Значи просто ще се измъкнем от хотела, ще повървим до следващото казино по крайбрежната улица и ще повикаме такси. Ако стигнем дотам, без да ни забележат, ще се измъкнем. Кали, имаш ли пистолет?
Тя поклати глава.
— В бюрото в офиса имам един „Глок“, но това няма да помогне.
— Резервната ми „Берета“ е на нощната масичка — каза Мърсър, докато подаваше на Кали чантата за компютъра и оглеждаше стаята за нещо важно. — Готови ли сте?
Хари и Кали кимнаха.
Мърсър отвори вратата и бързо огледа дългия коридор. Нямаше никого, но това не беше гаранция, че някой не се крие при асансьора. Не можеха да слязат по стълбището заради протезата на Хари. Мърсър направи знак на Кали и Хари да не мърдат и тръгна по коридора, стъпваше така, че обувките му едва издаваха звук по килима — звук, който се заглушаваше от жуженето на вентилационната система. Никой не се криеше до асансьорите и той натисна бутона и направи знак на Хари и Кали да дойдат. Ако нямаха късмет и хората, които бяха убили Серена Балард, бяха тук, тримата имаха по-голям шанс да ги надвият, отколкото ако беше сам.
След първия изблик на адреналин от новините стомахът му се успокои и той се зачуди на какво ли са се натъкнали. Не беше случайно това, че Хариби Дайс се подвизаваше около Киву по същото време, в което Кали търсеше предполагаеми уранови залежи. Ключът трябваше да е едноокият наемник Поли. Мърсър мислено се върна към това, което се беше случило в Африка. Не Дайс беше наел Поли. Поли бе плащал на африканския бунтовник да охранява радиоактивната руда.
Отговорът на този въпрос постави друг. Как изобщо бяха разбрали за урана? Погледна Кали. Възможно ли беше тя да не е тази, за която се представя? Веднага отхвърли тази идея. Към нея бяха насочени твърде много заплахи, за да работи с Поли и Дайс. Отговорът трябваше да е друг.
Лампичката над един от асансьорите дискретно светна.
В мига, в който вратата се отвори, Мърсър чу характерния звук на зареждане на пистолет. Имаха по-малко от секунда, преди убиецът да ги види — недостатъчно време да избягат на повече от няколко метра. Единственият шанс беше да се маскират. Убийците търсеха двама мъже и една жена. Но не двойка и сам мъж.
Хари се намираше по-близо до Кали от Мърсър, затова той го бутна в обятията й и изсъска:
— Целуни я!
Беше сигурен, че Кали разбира какво е наумил, но също така беше убеден, че Хари просто ще се отдаде на естествената си похот. Докато вратата на асансьора се отваряше, двамата се прегърнаха.
— О, Джон! Толкова си мил! — изписука Кали превзето и впи устни в устните на Хари.
Мърсър се беше отдръпнал на достатъчно разстояние, за да е очевидно, че не е с тази двойка.
Тримата, които излязоха от асансьора, държаха пистолети под палтата си. Погледнаха Хари и Кали мимоходом, очите им се плъзнаха с безразличие по Мърсър. Той не познаваше първите двама, но третият се беше запечатал неизличимо в паметта му. Поли. Носеше черен костюм и поло, превръзката на окото го правеше още по-застрашителен.
Кали вървеше така, че Хари да я закрива от убийците. Двамата влязоха в асансьора.