Тъй като на входа имаше много хора, трябваше да се доберат до началото на редицата коли, ако искаха да избягат. Почти никой не им обърна внимание, докато си проправяха път през навалицата.
— Мърсър! — извика Хари. — Зад нас.
Кали реагира по-бързо от Мърсър: завъртя се, като държеше пистолета ниско. Мърсър също ги видя — Поли и двама от хората му. Спряха и се заоглеждаха, опитваха се да засекат нехарактерно движение. Мърсър приклекна, намести Хари на рамото си и се запровира между колите и хората, без да обръща внимание на оплакванията на гостите, които разблъскваше.
— Идват — каза Кали, когато стигнаха началото на опашката.
Първата кола изобщо не беше такава, каквато Мърсър бе очаквал, но беше единствената им възможност. Бе всъщност произведение на изкуството, ролс-ройс модел „Сребърен дух“ от 1954, гълъбовосива с тъмносини елегантно извити калници. Междуосието бе над три метра. Колата бе въплъщение на елегантност и класа. Лошото бе, че макар да имаше шестцилиндров двигател, нямаше голяма мощност заради теглото си. Мърсър можеше само да се надява да изчезнат, преди Поли и хората му да се доберат до собствената си кола.
— Кали, ти карай — каза Мърсър, когато приближиха. Изискан мъж с вид на телевизионна звезда тъкмо слизаше от колата. Мърсър го блъсна встрани и безцеремонно стовари Хари на предната дясна седалка. — И ми дай пистолета.
Тя го хвърли над покрива, докато се навеждаше към шофьорското място. Протестът на изискания тип замря на устните му в мига, в който Мърсър хвана пистолета с една ръка и го насочи към него с безизразен поглед. В същия момент от вратите на хотела изскочи цяла тълпа. Всички пищяха уплашено. Заляха редиците коли като приливна вълна, разблъскваха пристигащите.
Мърсър скочи на задната седалка.
Колата бе тапицирана с мека кожа, дървените части проблясваха на светлината, хвърляна от хотела. На сгъваем поднос бяха поставени кристални чаши за уиски, а в гарафата до тях имаше кехлибарена течност. Мърсър коленичи на седалката и погледна през задното стъкло. Един от хората на Поли накуцваше, но се приближаваха бързо.
— Мърсър?
— Не сега, Хари — отсече той, без да се обръща. — Кали, тръгвай!
— Не мога. — извика тя. — Колата е с десен волан! Мърсър се извърна и видя, че Хари вече е на волана.
Класическият ролс-ройс не беше модел за американския пазар, беше пригоден за английските пътища, където шофьорът сяда отдясно.
Поли и хората му бяха съвсем близо. Криеха оръжията си, но Мърсър беше сигурен, че след миг ще открият огън.
Атлантик Сити, Ню Джързи
— Няма време да си сменяме местата — изкрещя Мърсър. — Дай газ, Хари!
Хари настъпи съединителя, превключи на първа и натисна клаксона, който отекна царствено и донякъде извинително. Ролс-ройсът не се изстреля напред, но след секунди все пак набираха преднина пред Поли и хората му. Мърсър гледаше как гангстерите търчат към началото на опашката чакащи коли. Поли изхвърли някаква млада жена от седалката на едно „Сузуки Гео Метро“, което бе първо на опашката потеглящи коли, вмъкна се вътре, изчака хората си само секунда и пришпори малката кола. Трицилиндровият двигател изфуча, гумите изсвистяха и сузукито потегли след ролс-ройса.
— Зад нас е — каза Мърсър и счупи задното стъкло с дръжката на пистолета. Провери пълнителя и се намръщи. Имаше само два патрона.
Хари погледна в огледалото за обратно виждане и очите му се разшириха, когато видя малкия син автомобил.
— Кара това? По-смел е, отколкото смятах.
— Държа да отбележа, че имам само два патрона, така че ако не извадя късмет, ще трябва да караш по-добре от него.
— Няма проблем — каза безгрижно Хари, докато завиваше по Атлантик Авеню. — Забравяш, че с Дребосъка идваме тук, когато си извън града.
— И вземате колата ми — добави Мърсър.
Макар Мърсър да не бе впечатлен от крайбрежните улиците на Атлантик Сити, пълни с магазини за дрехи, медиуми и сергии за риба, те все пак бяха безкрайно по-хубави от останалата част на града. Само на пресечка от безвкусните хотели и казина за милиони долари се намираха едни от най-бедните квартали в страната. Изоставени къщи, покрити с графити, дворове, обрасли с бурени, и тийнейджъри, върлуващи на групи като диви животни. Счупени бутилки задръстваха канавките, уличните лампи светеха само тук-там. Цареше атмосфера на апатия и отчаяние.