По-назад, от дясната страна на къщата, имаше постройка с ламаринен покрив, която изглеждаше по-занемарена и от двора. Наколко коли бяха паркирани в безпорядък. Повечето бяха купчини ръждясали отломки върху спукани гуми, със счупени предни стъкла и смачкани калници. Над тях се извисяваше открит товарен камион с надпис „Товарене и извозване на отпадъци — Фес“ и телефонен номер. Зад постройката — най-вероятно обор — имаше нагъната метална ограда, краят й се губеше в тъмното. Зад отворената врата се виждаше море от изоставени коли в нестройни редици.
— Господи — изпухтя Хари, докато изключваше двигателя. — Ако видим някое хлапе да свири на банджо или някой коментира красивата ми уста, си тръгваме веднага.
— Амин, братко, амин. — Мърсър слезе от колата и затъкна пистолета на кръста си. Дръглива котка изхвърча от стария обор и изчезна под една от разнебитените коли.
Мърсър се качи на верандата, Хари и Кали вървяха зад него. Мрежестата врата висеше на счупени панти. Мрежата беше разкъсана и хлабава, а по дървото имаше следи от ноктите на котка. Мърсър блъсна мрежата настрани и почука. Не получи отговор и почука отново, този път по-силно.
— Отвори я тая проклета врата! — извика мъжки глас отвътре, толкова силно, че прозорците издрънчаха.
— Имам работа — извика му женски глас в отговор. От звука стана ясно, че и двамата седят в предната стая на метър един от друг. Хари си затананика мелодията от „Освобождение“.
— Господи, жено! Гледам „Колелото на късмета“. Виж кой е.
— Добре де.
След секунди лампата на входната врата, всъщност гола крушка, висяща от тавана, светна и сякаш само за миг привлече всички мушици от околността. Жената, която отвори, беше захапала цигара с отпуснатата си уста. Приличаше на крава. Беше с пеньоар, който откриваше дебелите й, осеяни с разширени вени прасци. Носеше джапанки и Мърсър забеляза, че ноктите й са пожълтели и напукани и приличат на грубата броня на майски бръмбар. Очите й, малки и с неопределен цвят, бяха насълзени от цигарения дим. Беше като буре и сигурно заковаваше кантара поне на сто и тридесет килограма. Мустаците над горната й устна бяха катраненочерни.
Зад нея се виждаше малък коридор и кухня. Старата метална мивка беше затрупана с чинии, мухоловките бяха почернели от жертви.
— Госпожа Еразмус Фес? — попита Мърсър, едва прикриваше отвращението си. Определи възрастта й някъде между петдесет и сто години.
— Така пише на брачното ми свидетелство. — Пискливият й глас и грубият й тон напомняха на каране, а не на говорене. — Какво искате?
— Бих искал да говоря със съпруга ви.
— Кой е, Лизи? — извика Еразмус Фес от всекидневната.
Тя се обърна натам.
— Откъде да знам, по дяволите? Иска да говори с теб.
— Кажи, че е затворено. Да дойде сутринта, ако иска кола или влачене на буксир. — После викна към участниците в предаването: — Давай! Големите пари. Големите пари!
— Чухте го. Елате утре.
Тя понечи да затвори вратата, но Мърсър я блокира с крак. За момент жената продължи да дърпа: не разбираше защо не се затваря.
— Госпожо Фес, не става дума за кола или влачене на буксир. Казвам се Филип Мърсър, а това са Кали Стоу и Хари Уайт. Тук съм заради един сейф, който съпругът ви е предложил на Карл Дайън преди време.
При тези думи в очичките й проблесна лукав поглед.
— Тук сте заради сейфа от „Хинделбург“?
Мърсър не си направи труда да я поправи.
— Точно така. Идваме от Вашингтон. Дали съпругът ви още пази сейфа?
— Дали го пази? По дяволите, той не изхвърля нищо. Още има черупки от първия си улов на морски раци. — Обърна се и отново извика на съпруга си: — Раз, дошли са за сейфа от „Хинделбург“.
— Не се продава — извика в отговор Еразмус Фес.
— Напротив, продава се — разгорещи се Лизи. — Още навремето ти казах да го дадеш това проклето нещо на онзи от Колорадо. — Отново се обърна към Мърсър. — Откакто бащата на Раз го намери, ни преследват какви ли не нещастия. Откакто го е довлякъл вкъщи, в семейството не се раждат деца. Аз имам седем братя и сестри, а Раз има осем. Няма причина да нямаме деца.
— Може да е от морските раци — измърмори Хари. Кали му хвърли поглед да замълчи и попита Лизи Фес:
— Ами рак? В семейството ви има ли случаи на рак? — О, да. Бащата и по-малкия брат на Раз умряха от рак. А аз и една от сестрите му загубихме гърдите си от рак.
Поради цялата тази лой по нея и безформения пеньоар, който бе облякла, беше разбираемо, че никой не бе забелязал, че е претърпяла мастектомия и на двете гърди.
— А те живели ли са в къщата, след като е бил открит сейфът? — попита Кали.