— Естествено. Нали затова казвам, че сейфът ни донесе само нещастия. Най-големият брат на Раз не се разбираше с баща си и се изнесе още преди това. Здрав е като бик и има дванайсет деца и цяла сюрия внуци.
— Изглежда, сме на прав път. Случаи на рак, стерилитет. Напомня ли ти нещо? — прошепна Кали на Мърсър.
Мърсър мислено се беше пренесъл в далечното селце по поречието на Сцила в Централна Африка. Честър Бауи сигурно беше взел проба от урановата руда на връщане към Съединените щати, но точно преди „Хинденбург“ да катастрофира я беше сложил в сейф и го бе хвърлил от дирижабъла. Това, което още повече изуми Мърсър от странната одисея на пробата, беше как е останала достатъчно радиоактивна, за да причини рак на един, ако не и на двама от семейство Фес.
Музиката от „Колелото на късмета“ се извиси до кресчендо, после телевизорът млъкна. След малко Еразмус Фес се появи на вратата. За разлика от жена си, беше кокалест и слаб като върлина. Носеше омазан с масло работен комбинезон с името му на гърдите. Косата му беше прошарена и рядка и имаше пърхот. Носеше очила с дебели стъкла, които уголемяваха кръвясалите му очи, посивялата му брада не беше бръсната поне от пет дни. Оригна се на бира и протегна жилестата си ръка към Мърсър.
— Еразмус Фес.
— Филип Мърсър. — Ръкуваха се.
— Защо се интересувате от сейфа? — попита Фес.
— Какво значение има? — развика се Лизи на съпруга си. — Нали иска да го купи.
Мърсър не беше казал, че иска да купи сейфа, но просто кимна.
Еразмус Фес доби пресметлив, почти хищен вид.
— Двайсет хиляди. В брой.
Искаше с пет хиляди долара повече, отколкото бе поискал от Карл Дайън, но това не беше проблем за Мърсър. Той би купил сейфа и съдържанието му за всякаква сума, която би поискал Фес. Проблемът беше, че просто нямаше тези пари в себе си. Лесно можеше да напише чек за тази сума, но знаеше, че Фес никога няма да го приеме, а и той не искаше да остави следа от парична транзакция. Не му харесваше, че се налага да чакат до сутринта, та банката да отвори, но не виждаше друга възможност. И изведнъж си спомни за печалбата на Хари, погледна го и подхвърли:
— Лесни пари лесно се губят, старче.
— А?
— Изпразни си джобовете.
— Какво?! — Хари най-накрая разбра какво иска Мърсър и почервеня целият. — Никога! Спечелих си парите съвсем честно.
— Успокой се — утеши го Мърсър. — Ще ти ги върна, като се приберем. — Щеше да представи сметката на заместник-съветника по въпросите на националната сигурност Ласко.
Очите на Лизи и Еразмус Фес се разшириха, когато Хари измъкна от анорака си две дебели пачки от по сто долара и ги подаде на Мърсър.
— Обаче искам разписка.
Мърсър ги показа на семейство Фес, но не им ги даде.
— Първо искам да видя сейфа. И искам да получа кола в изправност. Ние, така да се каже, взехме ролс-ройса назаем.
Фес погледна към елегантната кола на пътя. Огледа я с опитно око, като обърна особено внимание на съсипаната броня и пробитите врати.
— Ще ти дам кола, стига да забравиш къде си паркирал тази.
Мърсър се надяваше да върне ролс-ройса на законния му собственик и си помисли, че би могъл да се обади на полицията, щом се върнат във Вашингтон, но пък знаеше, че дотогава луксозната лимузина ще бъде превърната в купчина части. Утре просто щеше да е лош ден за някоя застрахователна компания.
— Става.
— Трябва да му дадеш и книжата — каза Лизи на съпруга си.
— Книжа? — попита Кали. — Какви книжа?
— През петдесетте бащата на Раз отвори сейфа. Не знам какво още имаше вътре, но имаше и куп книжа. Бележки или нещо от тоя род. Направи копия и пак заключи оригиналите вътре. Раз, къде са се дянали?
— Господи, жено, прекалено много говориш — промърмори Фес. Прокара пръсти през косата си и се посипаха купища пърхот. — В офиса са. Най-долното чекмедже. Зад чертежите на самолетните двигатели, дето ги купих преди пет години.
Мърсър не бе изненадан, че Фес знае къде са документите. Подозираше, че собственикът на автоморгата може да каже точно къде се намира всяко старо желязо в разхвърляния му двор.
— Да тръгваме — изръмжа Фес.
Хари каза, че ще изчака на портала, и убеди Лизи да му донесе пиене още докато мъжът й вземаше фенерче от кабината на камиона.
— Ти не си колекционер като онзи писател от Колорадо — каза Фес, докато отключваше катинара на портата към двора на моргата. — За какво ти е този сейф?
— Има вероятност да е принадлежал на дядо ми — каза Кали, преди Мърсър да успее да измисли някаква лъжа. — Връщал се е от Европа на „Хинденбург“. Винаги е носел със себе си сейф. Бил е бижутер.
При тези думи Фес рязко спря и насочи фенерчето към очите й.